Читаем Малкаса Пойнт полностью

Измъкна под себе си колана с жартиерите. Смъкна гащите и ги изрита от себе си. После се опъна. С хълбоците и краката си усети приятния допир на хладните завивки. Можеше веднага да заспи. Толкова е лесно след алкохол. Обаче нещо я притесняваше. С дълбока въздишка седна в леглото. С мъка се пребори с ципа на гърба на роклята, съблече я презглава, и свали сутиена. Слезе от леглото и започна да събира дрехите.

Беше запазила косата си същата, не носеше чорапогащник и се въздържаше от марихуана — много малко се бе променила след раздялата с Дан, но въпреки това имаше една основна разлика. Някога беше закръглена. През първия семестър в университета бе свалила седем килограма. Като чели заедно с Дан бе загубила и апетит. В крайна сметка възвърна апетита си, но без проблеми запази същите килограми.

Извади нощница от куфара, но не я облече. Пристъпи към огледалото. Очите й гледаха особено. Причината се криеше в алкохола. Прокара показалец по скулите на лицето. Когато Дан беше с нея, нямаше скули. Нито талия, нито кокалест таз.

Усмихна се на непознатата Тайлър Моран, която Дан никога не бе виждал.

Ще зяпне от изненада, помисли си тя.

Сърцето й се разтуптя, когато осъзна, че утре действително ще замине. Независимо каква болка ще й причини, независимо какъв ще бъде краят! В противен случай, ще продължи да си задава въпроси за Дан — дали не е пропуснала втория им шанс — и никога няма да престане да съжалява.

Сърцето й препускаше, а главата й туптеше.

Облече нощницата и отиде в банята. Взе три аспирина и изпи толкова чаши студена вода.

След това се върна в леглото.

Лежеше в тъмното и си спомняше как изглежда Дан Дженсън, неговия глас и неговите ласки. Опитваше се да си представи как ли се е променил, леко разтревожена какво може да разбере на другия ден в Мил Вали и, едновременно с това, изпълнена с надежди.

На другата сутрин Тайлър се усмихна, когато през предното стъкло на колата видя автогарата на Мил Вали.

— Някога тук се продаваха най-хубавите книги в целия град — каза тя. — Ако някой ми даваше по един долар за всеки час, прекаран там, сега щях да съм много богата.

— Неспокойна ли си? — попита Нора ухилено от мястото до нея.

— Държа се. Само малко ме е страх.

Избърса изпотените си ръце в кадифените джинси. В действителност изобщо не беше спокойна. Сърцето й биеше силно, устата й — пресъхнала, а подмишниците на блузата й бяха мокри.

— Странно градче — обади се Нора.

— Някога беше още по-странно — тя продължи бавно по „Трокмортън“, мина покрай ярко боядисани магазини. Пътят завиваше. От лявата страна се виждаше гора. — Тук се намираше старата мелница. Преходът Дипси започва ей там.

— Прословутият преход!

Сви вдясно по един страничен път и спря пред бордюра.

— Това ли е?

— Това е — каза Тайлър. Пое дълбоко въздух и бавно издиша. — Онази кооперация на отсрещния тротоар.

Нора наведе глава и погледна през прозореца.

— Много е провинциално.

— Провинциално и необичайно.

— Ще се справиш ли?

— Нали затова сме дошли — отговори Тайлър и се усмихна с огромно усилие.

— Искаш ли да те изчакам тук?

— Шегуваш ли се?

Слязоха от колата. Тайлър изчака Нора, която съблече пуловера си и го хвърли върху седалката.

— Няма да ми трябва — каза и заобиколи колата отзад.

Носеше къса пола панталон и маратонки. Сега без пуловера ясно личеше, че не носи сутиен. Сиво-синята тенис фланелка беше опъната на гърдите й. Зърната им изпъкваха под тънката материя, като че ли стърчаха нечии пръсти. Тайлър би предпочела Нора да не съблича пуловера и се замисли дали наистина приятелката й трябва да идва с нея.

Ами ако Дан? Глупости, пълни глупости!

Може би дори не живее вече тук.

Пресякоха улицата и се изкачиха по стръмна алея към овехтялата кооперация с дървена дограма. Гърдите на Нора подскачаха на всяко стъпало.

Дан няма да я забележи. Разбира се, че ще му направи впечатление!

Дори когато се обличаше скромно, Нора привличаше мъжете, както магнитът привлича желязото. Част от причината се криеше в ръста й. Без обувки тя беше висока сто осемдесет и четири сантиметра. Пред нея повечето жени изглеждаха нищожни, дори и Тайлър. Нора бе стройна, без да е мършава. Лицето й бе малко продълговато, зъбите — твърде изразени, брадичката — нищо особено, но сините й очи криеха някаква дълбочина, която компенсираше недостатъците на лицето и ги правеше незабележими. А в голямата й уста с плътни устни имаше нещо еротично.

Нора излъчваше сексапилност, която правеше впечатление не само на мъжете. Жените също я забелязваха, а някои от тях дори се възмущаваха.

Тайлър също не бе особено очарована, когато влязоха в сенчестия вход.

Не се притеснявай, каза си тя. Дан обича мен. Освен това, Нора никога не би се опитала. Тя е най-добрата ми приятелка. Знае какво изпитвам.

Да. Засенчена съм.

Стига!

Тайлър се приближи до пощенските кутии.

— Живееше на номер четири — каза тя.

На пощенската кутия, върху червена табелка, беше изписано името Б. Лорънс. Провериха и останалите имена.

— Няма Дженсън — каза Нора. — Сигурна ли си, че именно това е блокът?

— Абсолютно.