Читаем Малкаса Пойнт полностью

Минаха покрай бюрото, заобиколиха преградата зад него и влязоха в кафенето. На бара седяха няколко души — самотен мъж, който се шегуваше с барманката; червенокоса жена на средна възраст, която бе положила ръка върху крака на мъжа до себе си; едър побелял мъж, който говореше на русокосия си събеседник. Тайлър огледа салона. Забеляза Ейб и Джек в едно сепаре в дъното. Джек им махна.

— Ето ги…

— Това е Гормън Харди — каза Нора.

Беше се наклонила настрани, сякаш се опитваше да забележи по-добре някого в края на бара.

— Онзи, с другия мъж?

— А другият мъж, както го нарече, е Брайън Блейк.

Тайлър виждаше само гърба на по-възрастния, но русият говореше с глава, обърната достатъчно към тях, за да се види профила му.

— Може би си права — каза тя.

— Разбира се, че съм права. Трябва да отидем и да ги поздравим.

— Налага ли се?

— Той не е толкова скапан.

— Не съм казала такова нещо.

— Упадъчен, арогантен и лигав! Какво от това? Хайде, не ме изоставяй?

— Защо, по дяволите?

Нора махна на Ейб и Джек, след това с показалец направи знак, че идват след малко. Тайлър се усмихна на Ейб, вдигна рамене и поклати глава в знак, че е съучастница против волята си. Последва Нора към дъното на бара.

Когато се приближиха, по-младият мъж погледна през рамо. Наистина беше Брайън Блейк, чиито страховити преживявания бяха описани в бестселъра на Харди. Не разпозна нито Тайлър, нито Нора, но пък, едва погледнал лицата им, очите му се спуснаха да изучават всичко останало. Очевидно доволен от това, което видя, той ги дари с усмивка.

Харди се извъртя настрани и се обърна към тях:

— Мили дами?

— Господин Харди — каза Нора, — запознахме се на конференцията на Националната асоциация на библиотеките.

За един кратък миг изглеждаше нащрек, но бързо прикри това с усмивка.

— Да, да, спомням си — очите му се преместиха от Нора на Тайлър. — Видяхме се на коктейла.

— Аз не съм имал това удоволствие — каза Блейк.

— Казвам се Нора Брансън, а това е Тайлър Моран.

— Приятно ми е да се запознаем — и се ръкува с двете. — Не бях на тържеството, но се надявам, че сте чули моето изказване.

— Бях очарована — каза Нора — и потресена!

— Благодаря.

— Почти ме направихте вярваща.

Той изглеждаше развеселен.

— Защо почти?

— Едва ли някога ще повярвам напълно в духове, освен ако не се сблъскам с някой дух.

— Гледай ти! — засмя се Харди и вдигна чашата с мартини. — Предполагам, че сте също толкова скептична и към моята книга. Чели сте книгата, нали?

— Не познавам човек, който да не я е чел.

— И аз, скъпа, и аз не познавам такъв.

— Можем ли да Ви предложим нещо за пиене, мили дами? — попита любезно Блейк.

— Не, благодарим — отвърна Тайлър. — Ние сме с друга компания и не трябва повече да ни чакат.

Нора щракна с пръсти.

— Обзалагам се, че вие сте с мерцедеса. Значи сме съседи.

— В такъв случай, сигурно пак ще се видим.

— Само минавате оттук или… — очите й внезапно се разшириха. — Дошли сте заради „Къщата на Звяра“! Ще пишете книга за нея. Това е „тайният проект“, за който споменахте на тържеството.

— О, не! — каза Харди. — Съвсем не! На път сме за Портланд, където трябва да изнеса още една лекция.

— Но имаме намерение да посетим това място — добави Блейк.

— Естествено. Не можем да минем оттук и да не се отбием на прословутата обиколка в „Къщата на Звяра“.

— Кога ще ходите? Утре?

— Да, рано сутринта — отговори Блейк.

Нора се засмя.

— Тогава може би ще се видим там.

Стомахът на Тайлър се сви.

— По-добре да тръгваме вече — каза тя.

— Да, наистина.

— Съжаляваме, че ни изоставяте — каза Блейк и намигна на Нора. Наистина й намигна.

— Чао — сбогува се Харди.

Тайлър трепна.

— Довиждане — каза тя.

— До скоро — допълни Нора.

Най-сетне тръгнаха към сепарето в ъгъла.

— Не е ли невероятно! — Възкликна Нора тихичко.

— Брайън Блейк ли?

— Не! Имам предвид, че ще пишат за „Къщата на Звяра“.

— Нали няма да пишат.

— Той го каза, но това не означава, че е вярно. Не искат да се разпространява мълвата, защото може някой по-бърз мераклия да открадне идеята и да ги удари в земята с книга за „Къщата на Звяра“.

— Може би е така.

— Мога да се хвана на бас. А ние ще сме там, когато отидат на обиколката. Ще станем част от литературната история. Ще разказваме: „Бяхме там, когато Гормън Харди стъпи в «Къщата на Звяра» за първи път.“

— Само ти ще можеш да разказваш.

— А ти…

— Извинявайте, че ви накарахме да ни почакате — прекъсна я Тайлър.

— Няма значение — отговори Ейб и стана на крака.

Беше се преоблякъл в сив панталон и син блейзър. Не носеше вратовръзка. Жълтата му риза беше разкопчана.

— На приятели ли попаднахте?

— Не точно приятели — обясни Тайлър.

Вмъкна се в сепарето и седна до него.

Нора се настани от другата страна на масата. Тя потупа ръката на Джек през ръкава на крещящото му карирано спортно сако.

— Тези двамата на бара — обясни тя — са Гормън Харди и Брайън Блейк.

— Брайън Блейк ли? — попита Джек. Той погледна Нора с любопитството на очаровано дете. — Състезателят в средна категория от Питсбърг!

— Не — каза Ейб. — Онзи е Байрън Блейк.

— Добре де, кой е този?