Читаем Кървави полета полностью

Разтревожен как новата клетва може да засегне старата, Квинт повтори последните думи. С малко късмет боговете щяха да сметнат желанието му да се сражава за Рим за по-важно от факта, че не е изпълнил заповедта на баща си и на практика е дезертирал от конницата. Коремът му се разбунтува. Трябваше да се надява, че боговете няма да го погледнат намръщено — в противен случай щеше да е труп още при първия сблъсък.

— Отлично. — Коракс го тупна по рамото. — Добре дошъл сред велитите, Креспон, и в моята манипула!

— Благодаря, командире — отвърна Квинт и усети как опънатите му нерви леко се отпускат.

— Да започнем с основните неща. Трябва да бъдеш зачислен към палатка. После отиваш при интенданта да получиш екипировка и оръжие. Обучението ти започва утре.

— Да, командире.

Коракс посочи.

— Виждаш ли ограденото място за мулетата от тази страна?

Квинт погледна.

— Да, командире.

— Палатките на велитите са нататък, покрай него.

„Където миризмата на пикня и тор е най-силна“, помисли си Квинт.

— Виждам ги.

— Предпоследната палатка е с един човек по-малко. Иди да се представиш. Някой от войниците ще ти каже къде да намериш склада. Ще се видим утре по изгрев-слънце. Свободен си.

— Благодаря, командире! — Квинт отдаде чест, обърна се и се отдалечи.

— Хлапето още има жълто около устата — обади се Пулон зад него. Гневът пламна в Квинт, но той продължи да върви.

— Може и да е така, но пък е изпълнен с желание. Мисля, че ще се представи добре — отвърна Коракс.

Яростта на Квинт утихна. Коракс виждаше нещо в него. Трябваше да се докаже пред него и пред боговете, за да му се размине, че е нарушил клетвата си като конник.

Неколцина хастати му кимнаха или промърмориха поздрави, докато минаваше, но повечето само го изгледаха твърдо. Квинт престана да се усмихва и се намръщи. Животът тук нямаше да е лесен.

Пред предпоследната палатка имаше неколцина млади мъже с мръсни туники, които седяха в кръг и довършваха храната си. Не яхния като тази на Коракс и Пулон. А хляб и сирене. Двама от тях вдигнаха очи.

— Центурион Коракс ме прати — каза Квинт.

— О, нима? — подигравателно отвърна един висок войник с буйна руса коса. — Да ме целунеш по задника ли?

— Току-що постъпих. Казвам се Креспон.

— Казвай се както си щеш.

— Казаха ми, че ще спя в тази палатка.

Разнесоха се стонове.

— Типично. Тъкмо свикнахме с малко повече пространство и Коракс съсипа всичко — оплака се един дребен младеж с уши като дръжки на кана.

Квинт се обърка.

Дребният обясни:

— В една контуберния има осем хастати, но при велитите нещата не стоят така. Твоето появяване попълва отделението ни и сега десет души ще трябва да спим в това. — Той посочи с палец палатката зад себе си. — Някои като Рутил — той посочи един женствено изглеждащ войник — нямат нищо против, но на останалите ни е тесничко.

Всички се разсмяха, а Рутил сви рамене.

— Какво да кажа? Харесва ми.

— Гъзоебец — озъби се високият войник.

— Не се безпокой, Мацерионе, не те намирам за привлекателен — не му остана длъжен Рутил. — Никога няма да ме завариш да се пъхам под одеялото ти. Освен ако не ме помолиш, разбира се.

— Внимавай какви ги дрънкаш! — Мацерион се хвърли напред, но Рутил ловко отскочи настрани.

Последва още кикот и Квинт се усмихна.

— Много ли ти е смешно? — Мацерион го гледаше като ястреб.

Първото изпитание. Макар че Мацерион беше по-едър от него, много важно бе да не го вземат като слабак.

— Забавно е, да — спокойно отвърна Квинт.

Мацерион пристъпи към него със свити юмруци.

— Време е за урок по маниери, ново момче!

— Това е глупаво. — Квинт отстъпи назад от първите крошета, но Мацерион го последва с подигравателна физиономия.

— Я вижте! Имаме си страхливец в палатката.

Квинт си помисли за засадата, при която беше оцелял, а също и за Требия, където беше останал на място, докато баща му не го беше отвел. Кръвта му кипна. По онова време Мацерион може би дори не беше бил велит.

— Не съм страхливец!

— Така ли? — Мацерион замахна към лицето му — веднъж, два пъти. Вторият удар закачи Квинт по скулата и пред очите му избухнаха звезди. Той отскочи назад.

— Не! — изръмжа. Загриза го безпокойство. Изгубеше ли, животът му сред велитите щеше да е още по-труден. Трябваше да спечели. Гневът кара хората да губят самообладание, помисли си той. — Знаеш ли какво? Рутил е прекалено възпитан. Ти си най-грозният курвенски син, който съм виждал от много време. Кой би искал да те чука?

— Духач! — От устните на Мацерион се разхвърча слюнка.

— Спипай го, Мацерионе! — извика някой.

Квинт чу поне още двама да изразяват подкрепата си. Нямаше време да мисли кои са съюзниците на противника му — ясно беше само, че Рутил не е сред тях. Обсегът му беше по-малък от този на Мацерион, така че трябваше да приближи, за да нанесе удар. Вдигнал юмруци пред лицето си и с присвити рамене, Квинт нападна. Движеше се толкова бързо, че сгащи Мацерион неподготвен. Туп, туп. Заби два бързи юмрука в корема на Мацерион. Той извика от болка. Квинт го фрасна още веднъж за всеки случай и отскочи като танцьор. Надяваше се, че това ще научи Мацерион да не го закача.