Мисълта го накара да се почувства още по-натежал и уморен и Дилън включи двигателя и потегли към дома си.

Лампите бяха угасени, когато пристигна. Дилън провери Марки, която спеше дълбоко в леглото си, придърпа завивките до брадичката ѝ, целуна я по челото и отиде да види майка си.

Тя лежеше с гръб към вратата. Дилън се накани да излезе на верандата и да изпие няколко бири, когато майка му каза:

— Прибираш се късно.

— Трябваше да се поразходя с колата и да си проясня съзнанието.

Тя се обърна към него.

— Какво се случи?

Дилън седна на ръба на леглото и се загледа навън през единствения прозорец в стаята.

— Клиентът ми ще умре, мамо. Ще го осъдят на смърт за нещо, което не е извършил.

— Сигурен ли си, че не го е извършил?

Дилън кимна.

— Мисля, че е бил брат му или един мъж, когото не можем да открием, и Арло поема вината, защото смята, че така помага на съпругата и дъщеря си. Ще го умъртвят и това е, защото аз се провалих. Не можах да го защитя. — Дилън въздъхна продължително. — Но вече приключих и трябва да ти кажа нещо, което крия от теб… Имам предложение за работа от адвокатска кантора в Лос Анджелис. Триста хиляди на година, мамо, и луксозна кола, и апартамент. Ще мога да наема медицинска сестра за теб и да изпратя Марки в частно училище. Ще имаме всичко, което някога сме искали да имаме.

Майка му се надигна в леглото и направи гримаса от болката, която ѝ причини движението. Облегна глава на таблата и рече:

— Виж какво, момче. Ако мислиш, че златото на богаташа ще ти донесе щастие, значи не съм те научила на абсолютно нищо, по дяволите!

Думите ѝ го изненадаха и Дилън млъкна, опитвайки се да проумее дали майка му говори сериозно. Тя се помъчи да седне по-изправено и изпъшка.

— Парите не решават нещата, синко. Смекчават проблемите за известно време, но проблемите остават, не изчезват, защото имаш по-хубава кола…

На външната врата се почука.

Дилън поседя няколко секунди стъписан и онемял и после каза:

— Ще отида да видя кой е. Лека нощ, мамо.

На верандата стоеше Лили. Държеше стек с дванайсет бири.

— Помислих си, че тази вечер ще се нуждаеш от бира.

* * *

Те седнаха на люлеещата се пейка, която майка му обичаше да използва. Пейката се люлееше леко, докато Дилън я буташе с пети. Бирата беше студена и вкусна, някаква чуждестранна марка, която Дилън никога не е купувал и той изпи половин бутилка.

— Как се досети, Лил?

— Имах такова чувство. Предположих, че каквото и да иска Арло, няма да е хубаво. — Лили отпи малка глътка от бирата си и зачопли с нокът етикета на бутилката. — Искаш ли да ми разкажеш?

Дилън въздъхна.

— Арло ме накара да направя видеозапис, който да бъде показан на дъщеря му, след като той умре. Казва ѝ, че си е измислил всичко и е убедил майка ѝ да излъже в съда. И че няма да обжалва присъдата. Щом го осъдят, ще чака няколко месеца и после ще го екзекутират. И всичко ще приключи.

— Вярваш ли му?

Дилън кимна.

— Да.

Лили зарея поглед някъде над високите треви, осветени в бледосиньо от полумесеца на небето.

— Знаеш ли на какво се възхищавам най-много в теб, Дилън? Никога не се отказваш. Не и докато не може да се направи абсолютно нищо повече.

Той поклати глава.

— И какво печеля от това? Какво печели Арло? Ще призовем Симънс, но каква полза? Обвинението представи трима квалифицирани психиатри, които казаха, че Арло не е невменяем. Не знам какво друго да направя.

— Да, но може би някой знае.

— Кой?

— Сега нещата не стоят така, както когато започнахме, Дилън, и бяхме само ние и полицията. Днес има цяла общност от следователи аматьори, мисля, че ги наричат уебхрътки. Те се ровят в неразкрити престъпления или интересни текущи случаи и са обсебени от тях. И са добри. В много случаи са по-добри от полицията. Може би те знаят за този случай нещо, което ние сме пропуснали.

— Защо не съм чувал за тях?

— Защото все още ти харесва да използваш хартиени документи и да пишеш с молив като пещерен човек. Обзалагам се, че дори Марки знае за уебхрътките. Хайде да се поразровим и да видим какво ще излезе.

— Предполагам, че не може да стане по-зле за нас.

Лили стисна ръката му и стана.

— По-добре да тръгвам, искам само да знаеш, че те подкрепям. Каквото и да стане.

Дилън я гледаше, докато се качи в джипа си и потегли, оставяйки го сам в мрака в компанията на щурците. После стана и се подпря на перилата на верандата, наслаждавайки се на грапавата повърхност на старото дърво под дланите си.

Довърши последната бира и седна пред компютъра в домашния си кабинет.

70.

Лили се оказа права. Само след няколко търсения стана ясно, че има хиляди хора, които се смятат за онлайн детективи. Всичките работеха, за да открият извършителите на престъпления, от които полицията се беше отказала, или се задълбаваха в текущи случаи в области, които полицията не проучваше.

Дилън откри табло със съобщения, посветено на Арло Уорд, и видя, че там има хиляда четиристотин и дванайсет постинга с близо четири хиляди и шестстотин отговора. Дилън извади енергийна напитка от хладилника, отново седна и започна да чете.