Читаем Кървав лабиринт полностью

Той седна в леглото, разтърка очи, за да пропъди сънливостта, и активира лаптопа. Преди да потъне в сън, беше пуснал няколко търсения, но заспа дълбоко, още преди търсачката да покаже резултатите. Не беше оптимистично настроен; дори беше започнал да вярва, че няма да намери това, което търсеше. Което не означаваше, че то не съществува, а че е прекалено добре скрито.

Екранът просветна и за негово учудване в средата му се появи малко каре, в което пишеше „открито (1) съответствие“. Скобите означаваха, че съответствието не е пълно, но отговаря над 90% на показателите на търсенето. Вече напълно буден, Тони отвори на екрана резултатите от търсенето.

Беше материал от безплатен вестник, разпространяван в Източен Шефийлд. Не съдържаше много подробности, но все пак беше достатъчен, за да даде на Тони храна за размисъл, както и база за по-нататъшно подробно търсене.

Той въведе нетърпеливо новите параметри на търсене. Ставаше интересно. По всичко личеше, че сигурно ще има какво да представи на Карол в крайна сметка.

Сам Еванс остави сакото си окачено на стола, и излезе с бавна крачка от стаята, като че ли нямаше предвид нещо по-важно от посещение на тоалетната. Но щом затвори вратата зад себе си, забърза и се насочи към асансьорите. Слезе до паркинга и се качи в колата си, извади мобилния си телефон и набра номера на Бинди Блайт.

Бинди отговори на второто позвъняване. Когато той се представи, тя изпъшка:

— Не ми казвайте, че има още въпроси. Сутринта вече разговарях с шефката ви.

По челото на Сам изби пот. Ами ако се беше обадил по-рано, преди Карол Джордан? Какви обяснения щеше да даде на тази жена, която и без това вече считаше, че прекалено често проявява склонност да работи като единак? Да му се не види, налагаше се да внимава с тази история.

— Съжалявам, че ви безпокоя втори път. Всеки от нас има своите задачи в рамките на разследването — заяви той, молейки се на Бога да не се окаже, че това, от което се интересува той, е същото, от което се интересува шефката му.

— Е, това все пак е облекчение. Не ми се нрави мисълта за ново навлизане в по-крайните аспекти на сексуалния ми живот. Е, с какво мога да ви помогна?

— През февруари сте изпратили на Роби мейл, в който го уведомявате за някакъв човек, който ви преследвал, появявал се пред клубовете, където сте имали ангажименти. Обичайно поведение за психопатите, които дебнат известни личности, нищо особено. Помните ли?

Бинди пак изпъшка:

— Дали си спомням? Трудно би било да се забрави.

— Можете ли да ми разкажете малко повече за това, което се случваше тогава?

— Не е възможно да мислите, че това може да има някаква връзка със смъртта на Роби. Това беше някакъв жалък и незначителен човечец — нищожество, а не някакъв гений на престъпността.

— Ако не проследявам всяка възможност докрай, значи не си върша работата, както трябва — отвърна Сам. — Разкажете ми всичко за този човек.

— Започна се с изпращане на цветя, картички, писма, такива работи. После започна да се появява в клубовете, където работех като диджей. В повечето случаи не го пускаха да влезе, защото изглеждал странен, изперкал и така нататък. Но понякога успяваше да влезе и тогава висеше близо до сцената или до моя пулт, опитваше се да ме заговори или да се снима с мен. Дразнеше ме, но ми се струваше общо взето безобиден. После, една вечер, двамата с Роби се поскарахме публично — знаете как става, пиеш малко повече и губиш контрол. В крайна сметка започнахме да си крещим отвън, пред клуба. Папараците само това чакаха, снимките се появиха навсякъде, по вестници и списания. Всъщност ние се сдобрихме още преди снимките да бъдат публикувани, но нали скандалите, а не сдобряванията създават интересните заглавия във вестниците.

Той чу как тя щракна със запалката и зачака да продължи. Пола го беше научила да изчаква.

— И така, онзи тип реши да защитава честта ми срещу злодея, който не се държи както трябва с мен. Причакал Роби, когато той излизал от един хотел в Бирмингам, където бил настанен отборът, и започнал да му чете поучения. Роби твърдеше, че нямало опит за физическа разправа, просто онзи вдигал много шум и Роби се почувствал неудобно. От друга страна, Роби беше последният човек, който би си признал, че се е уплашил. Така или иначе, повикали полиция и онзи тип бил арестуван. Излезе, че е имал нужда тъкмо от такова нещо. Полицаят, с когото разговарях, ми разказа, че щом му обяснили в участъка възможните последици от поведението му, загрял какво го чака, и заявил, че ужасно съжалява, и че съзнава колко неправилно е възприемал ситуацията. Разбира се, казал също, че занапред ще остави на мира и мен, и Роби. Така че го пуснаха под гаранция. И ако трябва да бъдем честни, оттогава насам не съм чувала нищо за него. Това е всичко, което мога да ви кажа.