Читаем Кървав лабиринт полностью

Карол се упъти към спалнята и се усмихна иронично, когато видя леглото, широко към седем фута. Върху изпомачканите чаршафи от тъмносиня коприна имаше разхвърляни изкуствени кожи и около дузина възглавници. Стената срещу леглото бе заета почти изцяло от още един телевизионен екран, по другите стени бяха окачени образци на актова живопис, които продавачът вероятно му бе описал като „артистични“.

Имаше врата към дрешник, който се простираше по цялата дължина на една от стените. Едно от отделенията на дрешника беше съвсем празно. Карол се зачуди дали мястото не е било предназначено за дрехите на бившата му годеница — но беше възможно и Роби да е решил да разчисти някои стари дрехи. В далечния край на дрешника имаше два коша за дрехи, на единият имаше надпис „пране“, на другия — „химическо чистене“. И двата бяха пълни почти до горе. Вероятно с прането се занимаваше някой друг, но който и да бе той, за щастие явно не бе влизал тук, откак Роби се бе разболял.

В коша с прането най-отгоре имаше джинси на Армани, боксерки „Келвин Клайн“ и риза „Пол Смит“ на екстравагантни райета. Карол взе джинсите и започна да се рови по джобовете. Първоначално й се стори, че са празни, но когато пъхна пръсти по-навътре, напипа късче хартия, натъпкано почти в шева на десния преден джоб. Измъкна го и го отвори, изглаждайки го внимателно.

Беше ъгълче разграфена хартия, вероятно откъснато от бележник. На него беше написано с черно мастило www.bestdays.co.uk. Карол отнесе листчето в дневната и помоли Сам да й даде пликче от онези, в които събираха уликите.

— Какво намери, шефе? — осведоми се той, докато й го подаваше.

Карол надписа пликчето, запечата го, сложи дата и го пусна в чантата.

— Адрес на някакъв сайт. Вероятно без значение, но го занеси на Стейси, моля те. Ти успя ли да откриеш нещо?

Сам поклати глава.

— Честно казано, създава впечатление на скучно копеле.

Карол се върна в дневната. Нямаше изненади и в нощните шкафчета — презервативи, ментови бонбони за свеж дъх, хартиени кърпички, един блистер „Нурофен“, тубичка лубрикант и анален вибратор. Карол беше убедена, че в наши дни такива неща не правят по-голямо впечатление от пакетче бонбони. Направи й впечатление книгата, която откри в чекмеджето на лявото нощно шкафче — критичната биография на треньора на „Манчестър Юнайтед“ Алекс Фъргюсън, писана от Майкъл Крик. В един свят, посветен на хвалебствени жизнеописания на футболни звезди, този избор действително будеше интерес.

В съседство беше банята, в която нищо не можеше да привлече дори за миг вниманието й. Тя въздъхна и се върна при Сам.

— Направо е плашещо — отбеляза Карол. — До такава степен отсъства какъвто и да било личен отпечатък.

Сам изсумтя.

— Вероятно защото просто не съществува личност, която да го остави. Всички тези футболни звезди спират развитието си още в юношеска възраст. Големите клубове ги подбират още преди да са целунали за първи път момиче, и от там нататък мениджърите поемат за тях ролята на майка. Ако се справят и влязат в голямата игра, още ненавършили двайсет, вече разполагат с много пари и с почти никакъв здрав разум. Израстват като в саксия, между бедрата на разни фотомодели. Парите им са повече и от опита, и от ума. Недорасли копия на Питър Пан с излишък на тестостерон.

Карол се ухили.

— Долавям горчивина в тона ти. Да не би някой футболист да ти е отмъкнал приятелката — или нещо подобно?

Сам отвърна на усмивката й.

— Жените, които харесвам, са прекалено интелигентни, за да си падат по футболисти. Не, дразня се, защото никога не бих могъл да си позволя Бентли GTC Мълинър — той размаха под носа й някаква фактура. — Това е новата му кола. Ще я доставят идущия месец.

Карол подсвирна.

— Познавам хора, които са способни на убийство, за да се сдобият с такава кола — но надали биха прибягнали до рицин — още докато говореше, мобилният й телефон иззвъня. Тя вдигна и каза: — Главен инспектор Джордан.

— Обажда се доктор Блесинг. Доктор Денби помоли да ви се обадя. Състоянието на Роби Бишоп се влошава. Вероятно не му остава още много време. Ще дойдете ли?

— Тръгвам — отвърна Карол и затвори телефона и въздъхна. — По всичко личи, че ни предстои да разследваме убийство.

Чакаха Фил Кампси. Крис вдигна безцелно един от дъмбелите и направи няколко странични преси.

— Това е онзи грозният, нали? — попита тя. — Който прилича на мелез между маймуна и господин Картофена глава4?

— Фил Кампси ли имаш предвид? Да, грозен е — Кевин се протегна и се прозя. Напоследък четиригодишната му дъщеря започна да спи неспокойно нощем. Жена му изтъкна не без основание, че докато кърмеше Руби, тя бе тази, която трябваше да се примирява с накъсването на съня си. Сега беше ред на Кевин да приспива малката. Според него това не беше съвсем честно, защото той ходеше на работа, а Стела си стоеше у дома. Но нямаше как да влезе в спор, без да излезе, че не обича достатъчно дъщеря си. — Много е грозен — допълни той, завършвайки прозявката си.

— Значи не само ученичките се сприятеляват в зависимост от външния вид.

— Какво искаш да кажеш?