Читаем Кървав лабиринт полностью

Пола го остави да се поумори и успокои, изчака напрежението му да спадне, преди да започне да задава въпросите. Беше привикнала да чака. Умението й да чака беше близко до съвършенството. Никой не владееше изкуството на разпита така добре като Пола, и това се дължеше до голяма степен на усета, който й подсказваше кога да притисне събеседника си и кога да се въздържа от настоятелни въпроси. Затова изчака, докато Мартин Фланаган се изтощи и млъкна, облегнал чело на хладното стъкло, опрял длани от двете страни на прозореца. Тя виждаше отражението на лицето му, изпито от мъка.

— Кога Роби се почувства зле за първи път? — попита тя.

— В събота на закуска. Когато сме домакини, през нощта срещу мача винаги спим във „Виктория Гранд“ — Фланаган повдигна едното си рамо. — Това е начин да упражнявам някакъв контрол върху тях, нали разбирате. Повечето са млади и глупави. Ако не ги държа изкъсо, ще го ударят на купон из града до зори. Понякога ми се иска да им сложа електронен чип, като на кучетата и котките, или на педофилите.

— И тогава Роби каза, че не му е добре?

Фланаган подсмръкна.

— Дойде на нашата маса. Бях с помощник-треньора, Джейсън Греъм, и физиотерапевта Дейв Кърмоуд. Роби каза, че не се чувства добре. Стягали го гърдите, потял се, имал температура. Боляха го и костите, нали знаете, точно както става, когато се разболяваш от грип. Казах му да си изяде закуската и да се качи в стаята си. Обещах му да изпратя лекаря на отбора да го прегледа. Роби каза, че не бил гладен, и щял направо да се качи горе и да си легне — той отново поклати глава. — Не мога да повярвам и толкова.

— Така че в петък вечерта със сигурност не е обикалял заведенията из града?

— Изключено. Той дели стая с Павел Алжинович — Фланаган се обърна с лице към Пола, плъзна се с гръб по стената и приклекна. — Вратарят, нали знаете. Винаги спят в една стая, още откакто Павел дойде при нас преди два сезона. Роби винаги казва, че Павел бил скучно копеле и се грижел за почтеността му — устата му се поизкриви в тъжна усмивка. — Има и такива, на които не бих повярвал за нищо на света, но Павел не е такъв човек. Роби е прав, Павел е скучно копеле. Никога не би се опитал да се измъкне тайно през нощта срещу мач, а и не би позволил на Роби да го направи.

— Аз не съм ориентирана в тези неща — каза Пола. — Нямам представа какъв е бил режимът на Роби. Може би вие ще ми обясните? Да кажем, от четвъртък сутринта нататък?

Тя не беше сигурна колко време минава, докато се проявят симптомите на отравяне с рицин, но предполагаше, че ако се върне назад до четвъртък, това би покрило периода, през който е възможно да е поет рицинът.

— В сряда вечерта имахме мач от шампионата на УЕФА, затова четвъртък сутринта бяха свободни, нали разбирате. Роби дойде да се види с физиотерапевта, бяха го ритнали по глезена и имаше оток. Нямаше нищо тревожно, но те всички приемат много сериозно физическата си форма. Така или иначе, към десет и половина прегледът приключи. Предполагам, че после се е прибрал у дома. Има апартамент в комплекс „Милениум“, близо до площад „Белуедър“. В четвъртък следобед дойде на тренировка. Заниманията бяха леки. Занимавахме се по-скоро с технически умения, отколкото с тактиката. Приключихме в четири и половина. Нямам никаква представа какво е правил след това.

— Значи нямате никаква представа какво прави в свободното си време?

„Бил му като син“, каза си тя иронично. Действително, Роби Бишоп беше на двайсет и шест години, но ако приличаше на повечето футболисти, за които Пола бе чела в таблоидите, вероятно имаше поведение на човек със закъсняло развитие. Сигурно водеше именно такъв живот — на шестнайсетгодишно момче с неограничени джобни пари и също толкова неограничен достъп до красиви жени. Човек, изпълняващ за него роля, близка до родителската, би узнал последен с какво се занимава Роби.

Фланаган сви рамене.

— Не са деца, нали разбирате. Пък и аз не съм като другите треньори. Не нахлувам в жилищата им да намалявам звука на уредбите и да изхвърлям момичетата. Има си правила, според които нямат право да излизат вечерта преди мач. Но като изключим това, всеки постъпва, както намери за добре — той отново поклати глава. — Не мога да повярвам.

— А какви бяха предпочитанията на Роби?

— Близо до жилището му има един фитнес център с басейн със състезателни размери. Той обича да плува, да ходи на сауна, такива неща. Приятел е с Фил Кампси, който има малък имот близо до мочурищата в хълмовете. Ходят заедно да ловят риба или на лов. — Фланаган отново се изправи и започна да крачи напред-назад. — Това е кажи-речи всичко, което мога да ви кажа.

— Ами момичетата? Има ли сериозна приятелка?

Фланаган поклати глава.

— Доколкото знам, не. Известно време беше сгоден. За Бинди Блайт, тя работи като водеща за „Рейдио Уан“. Но се разделиха преди три месеца.

Пола беше заинтригувана.

— Кой прекрати годежа? Роби или Бинди?