Читаем Кървав лабиринт полностью

— Не, нямаше нищо подобно. Дори бих казала, че бихме били доволни, ако отношенията ни се разширяха допълнително, защото ние бяхме тези, които получаваха по-голямата печалба. Разберете, нищо в търговските ни отношения не може да е дало повод на този човек да посегне на Бенджамин. Както вече казах, вероятно става дума за ужасно съвпадение.

Преди някой друг да проговори, вратата се отвори и в стаята влезе едно малко момче. Беше слабичко и тъмнокосо, с още ненапълно установени черти на лицето. То запристъпва от крак на крак и зарита смутено ресните на един от килимите.

— Мамо, можеш ли да дойдеш да ми помогнеш с конструктора? — попита то, без да обръща внимание на непознатите.

— След малко, миличък — Рейчъл се обърна към Тони. — Това е синът ни, Лев. — Тя се изправи. — Мисля, че приключихме. Наистина не мога да ви помогна с нищо. Позволете да ви изпратя.

Двамата я последваха към външната врата. Тони полагаше големи усилия да не изостава. Лев тръгна с тях.

— Познаваш ли татко? — попита той Тони без всякакви предисловия.

— Не — отвърна Тони. — Ти на него ли приличаш?

Лев го загледа любопитно.

— Не — отвърна той, — но един ден ще заприличам на него. Сега съм още много малък и приличам само на себе си.

— Но пък изглеждаш много добре — отбеляза Тони.

— Какво е станало с крака ти? И теб ли са те взривили? Знаеш ли, някакъв човек взривил татко.

— Не, никой не ме е взривявал — отвърна Тони. — Един човек ме нападна с брадва.

— Страхотно — каза заинтригуван Лев. — Много ли боля?

— Още боли. — Почти бяха настигнали Пола и Рейчъл. — Но се оправя.

Лев протегна ръка и хвана неговата.

— А ще убиеш ли човека, който те удари с брадвата?

Тони поклати глава.

— Не. Ще се опитам да му помогна, за да не постъпва повече така. Аз съм нещо като лекар, Лев. Опитвам се да помогна на хората да се чувстват добре отвътре. Ако нещо те измъчва и не се чувстваш добре, има хора като мен, с които можеш да поговориш. Не се страхувай да ги потърсиш. Майка ти ще ти помогне да намериш най-подходящия, нали, Рейчъл?

Рейчъл преглътна с усилие. Очите й бяха насълзени.

— Разбира се. Кажи довиждане, Лев.

По някакъв начин срещата приключи без емоционални сривове.

— Да му се не види — каза Пола, докато вървяха към колата. — Това не беше никак приятно. А не виждам и ползата от този разговор. Думите й звучат логично, съгласи се. От къде би могъл Азиз да знае, че Дайъмънд ще се намира тъкмо на това място на онази трибуна? Пък дори да е знаел, това, което госпожа Дайъмънд ни разказа, доказва, че е нямало и помен от мотив.

— Така изглежда — отвърна Тони. — Възможно е да съм объркал всичко — той направи с усилие още няколко крачки към колата. — От друга страна, може все пак да съм прав. При това бих предположил, че всички вие бихте защитавали с все сили моите позиции по този въпрос.

— Защо? — Пола спря, за да го изчака.

— Защото, ако се окажа прав, антитерористите ще трябва да се разкарат от тук с подвити опашки.

Пола се ухили с внезапно блеснали очи.

— Щом представяте нещата по този начин, доктор Хил… нека потърсим още доказателства.

* * *

Кевин се усмихна на телефонната слушалка.

— Точно така, Азиз. Юсеф Азиз. Вероятно става дума за наемен договор с валидност от началото на настоящата седмица… Да. Да, ще почакам. — Той въртеше химикалката между пръстите си, опитвайки се да я прехвърля, без да я изпуска. От другия край на линията отново се разнесе глас. — Да, добре, благодаря, че се опитахте да ми помогнете. — Той задраска поредното име в списъка и понечи да набере следващия номер на фирма, предлагаща ваканционни жилища в северен Онтарио. Беше успял да се свърже с осем от седемнайсетте сайта, посещавани от Юсеф Азиз. Никъде не си спомняха да са разговаряли с такъв човек или да са получавали мейл от него.

Преди да набере поредния номер, до бюрото му се появи Карол и му поднесе кутия със сладкиши.

— Заповядай, Кевин. Реших, че всички имаме нужда от малко захар, за да издържим до вечерта.

Той погледна колебливо сладкишите.

— Мога ли да попитам от къде ги взехте?

— От кварталната хлебарница — отвърна Карол. — Откъдето обикновено купуваме сладкиши. Защо?

Кевин я изгледа смутено.

— Ами защото… Е, Тони е записал на гласовата ми поща предупреждение да не ям нищо, до което са имали достъп и други хора.

— Какво? — удивлението на Карол не можеше да прикрие яда й. — И обясни ли защо препоръчва такова нещо?

Кевин поклати глава.

— Казва, че ще ми обясни по-късно, но не ми се е обадил до сега.

— Изпратих Пола с него. Виждал ли си я?

— Каза, че щяла да пообиколи днес следобед Темпъл Фийлдс и да показва снимки на Джак Андерсън, надявала се да открие нова следа. Не съм разговарял с нея, откакто излезе от тук тази сутрин.

Карол си пое дълбоко дъх. Беше очевидно, че ще избухне всеки момент.

— А ти какво правиш в момента?

— Проверявам фирмите, предлагащи ваканционни жилища, в чиито сайтове е влизал Азиз.

— Добре, продължавай — Карол влезе в кабинета си и затвори вратата зад себе си. После набра номера на Пола. Когато Пола се обади, Карол каза:

— Пола, ти беше ли с Тони, когато се е обадил на Кевин тази сутрин?