Читаем Кървав лабиринт полностью

— Попай Крос? Не разбирам. При взрива ли е загинал?

Името на някогашния му враг беше последното, което би очаквал да чуе във връзка с атентата в Брадфийлд.

— Не, но атентатът очевидно е извадил на бял свят спящия у него герой. Хвърлил се да спасява хора, казват, че е спасил живота на някои. Но причината за смъртта му е отрова. Бил е отровен още преди да пристигне на стадиона.

— Отровен ли? Как? С какво?

— Все още не знам никакви подробности. Пола отиде в болницата, за да узнае всичко, което ни е необходимо, от лекарката, която установила отравянето. Всъщност маже да се каже, че сме имали късмет — заради атентата повикали тъкмо нея да помага в спешното отделение, а покрай случая с Роби Бишоп вече е имала основание да се замисли и за възможно отравяне.

— Това е трети случай — отбеляза Тони. — Всички са местни жители. По всичко личи, че в района ти действа сериен убиец.

Карол го изгледа ядосано.

— Отровите са различни, обстоятелствата около отравянията — също. Приемането на отровата също всеки път е различно.

— Има еднакъв маниер на действие — възрази Тони. — Убива дистанционно. Предварително планира момента на приемането на отровата. Винаги се предвижда да мине известен период от време между приемането на отровата и смъртта. Това са връзки, Карол. В наши дни предумишленото отравяне не е често срещано, изместено е от огнестрелните оръжия и разводите. Много викториански метод е отровителството. Коварно, ужасно нещо, отразява се опустошително и на семействата, и на по-големите общности. Но не е типично за двайсет и първи век. Карол, става дума за сериен убиец.

— Ще изчакам да се съберат доказателства — каза тя упорито. — А междувременно смъртта на Том Крос е единственото убийство, което ми е позволено да разследвам.

Гневът се излъчваше от нея на вълни. Той почти можеше да почувства вкуса на яростта й — тъмна горчивина, напластяваща се над плодовата сладост на виното.

Опита се да си обясни думите й.

— Какво искаш да кажеш с това, че ти е позволено да разследваш единствено него?

— Отнеха ни правото да работим по атентата — каза тя. — Онзи нов отдел за борба с тероризма, недоносчето, плод на сливането на специалните служби с антитерористичните бригади. Централата на северния филиал е в Манчестър. Само че сега вече се появиха и в Брадфийлд с техните кубинки и реплики от рода на „анонимността е за предпочитане“. Буквално това имат предвид. Отказват да кажат истинските си имена, нямат идентификационни номера. Твърдят, че се прави заради тяхната безопасност. Аз бих казала, че е по-скоро за да не им се търси отговорност. Пола ги нарича „имперските щурмоваци“ и мисля, че не е далеч от истината. Тези хора ме плашат, Тони. Много ме плашат. Видях ги как действат в участъка на Скаргил Стрийт, и казвам ти, досрамя ме, че съм ченге.

— Значите поемат ръководството на операцията? — попита Тони, съзнавайки какво означава това за Карол, която толкова много се гордееше с постиженията на подчинените си и със своите собствени.

— Изцяло. От нас се очаква да бъдем на разположение, ако решат да ни възложат нещо — Карол се засмя сухо. — Все едно, че живеем в полицейска държава, а най-откаченото в цялата работа е идеята, че аз би трябвало да бъда на тяхна страна.

— И правиш ли това, което се очаква от теб? — осведоми се Тони, старателно съхранявайки неутрален тон.

— А ти как мислиш? — Тя не го изчака да отговори. — Оставям ги да правят каквото знаят, да прибират обичайните заподозрени, да тормозят всички млади мюсюлмани от азиатски произход. Ние от своя страна ще правим това, което умеем най-добре.

Тони знаеше какво иска тя — нуждаеше се той да прояви съчувствие, да застане на нейна страна, срещу онези, които тя приемаше като „лошите“. Да се съгласи с решението й, независимо от това дали беше правилно или не. Проблемът бе там, че според него тя грешеше. А ако връзката им имаше някаква стойност, според него тя почиваше на пълната откровеност помежду им. Някои биха определили позицията му като емоционално отдръпване, и вероятно в това определение имаше известна доза истина. Но не беше в състояние да лъже Карол, така или иначе не би могъл да го направи убедително. А според него и тя не можеше да го лъже. Имаше такива моменти, когато е трудно да чуеш истината; и още по-трудно — да я кажеш. Но той беше убеден, че и двамата си спомнят всички подобни моменти, приемайки факта, че връзката им е станала по-тясна именно защото са ги надживели. Тони си пое дълбоко дъх и скочи от високото.

— А това, което умееш най-добре, съвсем не е издирване и разбиване на терористични организации.

За миг в стаята се възцари пълно мълчание.

— Да не би да искаш да кажеш, че си съгласен с това, което се случва?

Не му беше необходимо да вижда Карол, за да си представи възмутената й физиономия.