Читаем Клуб „Кемъл“ полностью

— Уместен въпрос, господин президент. За съжаление не разполагам със задоволителен отговор. Възнамерявам да проведа лично разследване по него, като поискам помощта на ФБР.

Привличането на Бюрото не беше по вкуса на Грей, но той правилно прецени, че е по-добре да го стори сам, отколкото да му го наложат.

— В такъв случай ще трябва да им осигуриш пълна свобода на действие, Картър — изгледа го продължително Бренан. — Нищо скрито-покрито.

— При други условия изобщо не бих го направил. Но в момента нещата са такива, че случаят едва ли ще получи кой знае какво развитие. Което ще рече, че ако Джонсън е търгувал с наркотици, тази негова дейност не е имала никаква връзка с работата му в НРЦ.

— Рано е за подобно заключение — поклати глава Бренан. — С какво по-точно се занимаваше този човек при теб?

— Отговаряше за електронните файлове, съдържащи информация за лица и организации, заподозрени в тероризъм. Както текущи, така и вече заловени или ликвидирани. На практика той има голям принос за изграждането на тази система.

— Тази информация става ли за продажба?

— Не виждам как. Това е основна информация, голяма част от която е публикувана в нашия уеб сайт. Разбира се, има и секретна — пръстови отпечатъци, ДНК проби и прочие. Но контролираните от Джонсън файлове не съдържат нищо от конкретните данни, които използваме за залавяне на терористи.

Президентът кимна, облегна се и разтърка тила си. Настанил се зад писалището още в седем сутринта, той бе успял да отхвърли работа, за която нормално е нужен 14-часов работен ден, а му предстоеше натоварен следобед и някаква официална вечеря. А на следващия ден тръгваше на предизборна обиколка из Средния запад — регион, в който победата му не подлежеше на съмнение. Но това не означаваше, че може да свали гарда.

— Ще ти го кажа направо, Картър — въздъхна той. — Не съм доволен от тази история. Точно сега не мога да си позволя скандали.

— Ще се постарая да няма такива, сър.

— Не е зле да постегнеш подчинените си! — строго го погледна президентът.

— Напълно съм съгласен с вас — кимна Грей, замълча за миг, после добави: — Сър, очевидно не можем да допуснем това да се отрази на основната ни задача.

— Моля? — погледна го изненадано Бренан.

— Както знаете, медиите имат навика да правят от нищо нещо. Така си продават вестниците, но понякога вредят на националната сигурност.

— Първата поправка, Картър — сви рамене Бренан. — Свещено право.

— Не твърдя противното — приведе се напред Грей. — Но все пак можем да направим нещичко относно изтичането на информация, а също така и относно нейното съдържание и време на обявяване. Според мен в момента нещата са наред, но не е в наш интерес да компрометираме НРЦ със скандали.

Замълча още веднъж, после изрече онова, което беше репетирал в хеликоптера на път за Белия дом:

— Много малко са начините да бъдете уязвен политически, сър. Затова вашите противници отчаяно търсят за какво да се заловят и вероятно ще видят шанса си в този инцидент. Исторически погледнато, подобна стратегия е имала известни успехи. Или ако позволите да го кажа направо, не бива да им позволим да използват въпросния инцидент, за да ви победят през ноември. Истината, каквато и да е тя, не е достатъчно важна, за да ви попречи да спечелите втори мандат.

Бренан се замисли, после бавно кимна.

— Добре. Ще държим медиите изкъсо. Все пак става въпрос за националната сигурност, нали? Веднага ме информирай, ако срещнеш съпротива от Бюрото или някой друг. — Замълча, след което вкара в действие великолепния си политически баритон: — В едно си абсолютно прав, Картър — националната сигурност на тази страна не може да бъде застрашена от някакъв тип, който в свободното си време е продавал наркотици!

— Абсолютно вярно — усмихна се Грей, а наум добави: Слава богу, че сме в годината на изборите!

Бренан стана и отиде да натисне някакъв бутон на бюрото си.

— Поканете министър Декър.

— Декър ли? — изненадано го погледна Грей.

— Трябва да обсъдим положението в Ирак.