Читаем Издирваният полностью

Първият въпрос бързо се избистри в главата на Ричър: Дали ще направят полицейски блокади в два различни щата заради една открадната кола? Отговорът беше: вероятно да. Всъщност почти сигурно. Защото открадната кола в комплект с притежателя ѝ се считаше за отвличане, а отвличането бе много сериозно престъпление. Разследването задължително се поемаше от ФБР, защото то беше единствената институция, способна да координира междущатска операция.

Но тук равнината беше безкрайна и пуста. Блокирането на пътищата беше единствената възможност за реакция на местната полиция.

Плюс използването на хеликоптери, разбира се. Ричър вече беше видял един. На височина триста метра, с включен прожектор.

Втори въпрос: какви са шансовете на двама отделни закононарушители да попаднат в полезрението на щатската полиция с нейните блокади и на хеликоптерите, несъмнено поръчани от ФБР? При това в мразовита зимна нощ на едно абсолютно пусто място? Отговор: нулеви. Или крайно невероятни. Съвпаденията се случваха, разбира се. Но твърде рядко.

Заключение: пътните барикади бяха поставени заради Кинг и Маккуин.

Почти сигурно.

Отначало това му се стори безсмислено.

Защото на първата барикада в Небраска ченгетата проверяваха най-усърдно шофьорите, които пътуваха сами. Донякъде това беше обяснимо. Ясно беше, че един самотен шофьор може да се маскира, като качи някой стопаджия, а двама могат да качат трети. И така нататък, до безкрайност. Методът на добавянето. Но и изваждането вършеше същата работа. Например когато единият от двамата заподозрени се скрие. Обаче ченгетата от Небраска явно бяха предвидили подобна възможност и затова караха самотните шофьори да отварят багажниците си. Не ги интересуваше какво превозват тези хора — дрога, оръжие, бомби или крадена стока. Търсеха само човек, свит на кълбо вътре.

Но ченгетата от Небраска не би трябвало да търсят двама души. Би трябвало да търсят трима. Двамата нарушители плюс отвлечената жертва, която спокойно би могла да бъде барманка с почти голи гърди.

А това означаваше появата на противоречия.

Например: Кинг и Маккуин са очаквали заповедта за издирване да включва три лица. Тях двамата и Делфуенсо. Затова ѝ бяха купили дънковата риза. Да променят външния ѝ вид. Методът на дегизирането. А след това бяха прибегнали до допълнителна гаранция, качвайки на автостоп един непознат. Самия Ричър, четвъртия човек в колата. Методът на добавянето.

Не трима, а четирима души. За заблуда. Измама, започнала с евтините ризи и стигнала дотам, че при втората блокада Ричър се оказа зад кормилото на отвлечената кола. Заблуда, измама и най-вече отклоняване на вниманието. Счупеният нос. Всяко ченге би се разсеяло при наличието на счупен нос.

На шосето, откъдето го взеха, не беше имало демократична дискусия. Онзи разговор трябва да бе различен. Извъртели се на седалките, Кинг и Маккуин бяха заплашили Делфуенсо, че жестоко ще пострада, ако направи опит да ги предаде. Бяха го направили абсолютно директно: Ще си държиш устата затворена, ясно? След което настоятелно бяха попитали: Разбираш ли какво ти казваме? Ричър беше видял с очите си как жената кимва и казва да. Тихо и страхливо миг преди той да се качи в колата.

Епизодът с аспирина изобщо не беше проява на загриженост за здравето на един непознат. На този етап Алън Кинг вече беше взел решението да повери шофирането на Ричър. И не се беше обърнал да проследи как Делфуенсо рови из чантата си от обикновено любопитство или загриженост. Беше го направил, за да е сигурен, че тя няма да потърси помощ по някакъв начин.

Такава беше реалността.

Ричър съвсем не беше случаен избор на спътник, който да разсее нощната скука. Кинг и Маккуин му бяха предложили превоз по една-единствена причина. Да играе ролята на допълнителна застраховка, в случай че заповедта за издирване включваше трима пътници в една кола.

Но тя включваше само двама души. Защо? На този въпрос имаше само един отговор: ФБР е знаело, че издирва двама бегълци, но не е било наясно, че тези бегълци са откраднали кола заедно със собственичката ѝ.

Следователно изникваше и следващият въпрос: Дали ФБР вече знаеше това?

Заключение: барикадите не биха били поставени заради кражбата на някаква си кола. ФБР не би се занимавало с такова нещо. И едва ли знаеше за откраднатата кола.

Барикадите бяха поставени заради някакво престъпление, извършено преди кражбата. Което трябва да беше доста тежко.

Кръв по техните дрехи.

Ричър продължаваше да лети със сто и двайсет километра в тъмната нощ на Айова. Дишаше дълбоко и равномерно.

Гудман и Соренсън се върнаха при червената мазда. Екипът криминолози на ФБР беше напуснал помпената станция и вече обработваше колата. Бяха успели да открият както кръв, така и отпечатъци, плюс множество косми и влакънца. Беше ясно, че престъпниците не си бяха направили труда да вземат предпазни мерки.

— Действали са абсолютно неорганизирано — отбеляза Соренсън.

— Като повечето престъпници — кимна Гудман.