Сякаш колкото повече се приближаваше до източника на злото, толкова по-сигурен ставаше провалът му; сякаш човечеството бе толкова омърсено, че нищо не можеше да отмие нечистотията му.

Нина се обърна към него:

— Този вече е мъртъв.

— Бил е само посредник. Можехме да изгубим дни в разпити и да продължава да ни мотае.

— Не казвам, че си сбъркал. Просто се питам какво смяташ да правиш сега.

Занд вдигна рамене.

— Добре — добави тя и се наведе за телефона. — Защото ченгетата скоро ще довтасат. Не искам да съм наблизо, когато дойдат.

Тръгна към колата си и добави през рамо:

— Има двама души, които мислят, че могат да ти покажат един рус мъж като този, когото току-що ти описаха.

Занд я изгледа удивено:

— Какво?

— Хопкинс и неговият приятел. Обадиха се малко преди теб. Имат видеозапис, на който подобен рус мъж се появява в половината от основните случаи на масово насилие през последното десетилетие, включително при взривеното училище в Мейн тази сутрин. Уорд мисли, че го е видял в някакъв баровски комплекс в планината.

— Като си го знаела, защо не ме спря?

Тя го изгледа:

— Нямах никакво намерение да спасявам Ван.

30.

Нито Занд, нито Нина подозираха, че самоубийството не е единственото, което Ван извърши, след като го оставиха.

Първо, той се изправи мъчително, хлъзгайки се в собствената си кръв. Не можеше да стои прав. Бяха го били неведнъж и това дори му доставяше удоволствие, но сега бе различно. Ченгето не се стараеше да го пази и му бе счупило някои кости.

Постоя няколко секунди, загледан в отражението си в останките от огледалото, под което бе издал най-голямата си тайна. Лицето му беше подуто и издрано. Нещо по-лошо — изглеждаше остарял. Специалните диети, упражнения и мазила бяха загубили ефекта си след това изпитание. Той гледаше на възрастта си по начин, по който би могъл да гледа единствено човек, извършил неговите дела и пазил толкова дълго неговите тайни.

Той не беше убивал. Никога. Никога не бе наранявал друг човек. Поне не със собствените си ръце. Беше присъствал обаче на случаи, когато млади мъже бяха оставяни полумъртви на улицата в локви телесни течности. Когато други като него отпътуваха от мястото с луксозните си коли, спокойни, че нищо не може да ги свърже с убийството. Притежаваше богата колекция от видеозаписи на такива събития. Толкова голяма, че надали можеше да ги намери всичките, камо ли да ги унищожи преди идването на полицията.

Баща му никога не би го разбрал.

Нямаше да го разберат и онези мъже и жени, с които въртеше по-законен бизнес — макар че някои от тях също имаха свои тайни; енергията, която ги караше да се стремят към успеха, ги тласкаше и към по-тъмни дела, с които искаха да се покажат различни и по-добри от останалите. Ласкателството на околните никога не е достатъчно. Рано или късно ние изпитваме нужда да идолизираме само себе си, иначе отношението на другите загубва смисъла си. Прибягваме до различни вещества, до услугите на пропаднали жени; самият Ван дори го беше правил. Той винаги се бе стремил да бъде приятел на хората около себе си. Да се превърне в довереник на хора, чиито копнежи излизат извън приетите морални граници на обществото. Хора, които искат да живеят по-напрегнато, по-задъхано, по-охолно. Които разбират, че да правиш секс с треперещ от страх човек, носи невъобразимо по-различно удоволствие.

Именно един от тях се беше убедил в ефективността на Ван и го бе представил на други свои колеги. Техният представител беше висок рус мъж. Доста по-късно Ван си даде сметка, че русият мъж е нещо повече от това, за което се представя — че той и колегите му не се интересуват само от чистото удоволствие. Те никога не го поканиха да се срещне с тях и това малко го обиждаше. Беше се съгласил обаче да им осигурява забавления, да помага на доставчиците да намират наистина качествена стока. Полицаят бе прав — той изобщо не се интересуваше от парите.