Читаем Изборът полностью

— Да. Може би дори зная причината за внезапното срутване на пещерата. Там има един подземен водопад, чийто шум бедуините смятат за гръмотевица. Оттам идва и името на пещерата.

— Великолепно, че знаеш всичко това добре! При това положение не се нуждаем от водач. Само двамата, на двадесет часа път през племената на бедуините! Значи съгласен?

Съгласих се естествено. Имах някакво предчувствие. С какво удоволствие бих се притекъл на помощ на Калада! Бях я насочил към Божията добрина. И сега идваше това предложение на капитана. Ако искахме да посетим пещерата и прочутите руини, трябваше да яздим по същия път, по който щеше да мине и палачът. Случайно ли беше?

Търнърстик така се зарадва на съгласието ми, че още на часа тръгна да осигури два добри коня и провизии за из път. На следващото утро бяхме рано готови, но още не биваше да се мятаме на седлата, защото намерението ми бе да дадем известна преднина на палача. Разбрахме, че е заминал на разсъмване, и три часа по-късно бяхме на път.

Добрият капитан се правеше на далеч по-заинтересован от ездата, отколкото бе в действителност. След като остави Сфакс зад себе си, човек се озовава в гола, пясъчна и неплодородна местност. Рядко се среща някоя течаща вадичка, която скоро изчезва в пясъка. По такива места расте трева и бедуините се установяват по тях, докато бъде изпасана. Между Бах Файтун Сакдери и Бах Мерай се простира редица хълмове, принадлежащи на бедуините от племето метелит. Спряхме при тях и научихме, че палачът и свитата му току-що са минали оттук. Скоро го съгледахме. Беше взел за себе си и жената с детето две камили, слугите вървяха пеша. За да изпреварим нашия враг, направихме широк обход, като яздехме в галоп. Тук срещнахме няколко бедни бедуини от племето селас, които се оплакаха, че са принудени да се изселят, тъй като една силна пантера разрежда стадата им.

След известно време ми направи впечатление, че въздухът странно натежа. Познавах този признак и се угрижих. На югозапад небето започна да се оцветява. Беше се образувал въздушен слой, чиято горна част бе бледожълта, а долната блестеше сребристо.

— Това е Цауба’ат ел мидх, Солната буря! — възкликнах аз. — Пришпори коня си, та до четвърт час да сме в пещерата.

Търнърстик никога не беше слушал за солна буря. Определението се отнася за пустинния вятър, който помита плотовете. Разпрашената под някакво въздействие сол се увлича от самума и така възниква Солната буря, която е извънредно опасна. Солта прониква в очите, ушите, във всички отвори на тялото, пробожда като с игли кожата и причинява възпаление и смъдене, от което дори лъвовете и пантерите побесняват. Виждах да се приближава такава буря. Сребристо проблясващият въздушен свой съдържаше сол, а светложълтият над него се състоеше от по-лекия пустинен прах.

Още не бяхме стигнали пещерата и бурята се разрази. Не беше виещ, бушуващ ураган, а постоянен, равномерен вятър, който с плътно бучене брулеше сахел. В миг устата и ноздрите ни се напълниха със сол. Започнахме да кихаме и кашляме. С конете бе същото, те поискаха да побягнат, където им видят очите. Видимостта бе едва десет крачки, но аз знаех добре местоположението на пещерата и след пет минути бяхме там.

Входът й беше тесен, но скоро се разширяваше до квадратно пространство, и измерение около петдесет крачки, за да се стесни след това дотолкова, че човек би помислил, че липсва проход. Който преминеше през него, се озоваваше в помещение с висок, подобен на катедрала свод. Вмъкнахме се там, надалеч и в безопасност от солта.

Едва се бяхме наместили и пристигнаха и други същества, дирещи спасение, по-точно няколко чакала. Появиха се дори две хиени. Страхът ги бе направил миролюбиви, така че понасяха търпеливо присъствието на другите зверове. Колчем погледнехме през пролуката, виждахме пред входа да прелитат дивите откоси на солта. Горко на този, който бе принуден да дочака края на бурята на открито.

По едно време ми се стори, че сред непрекъснатото фучене долавям викове от детски глас. Да, действително, сега отново! Приближаваше се. Отвън спряха две камили, задържани от трима мъже. Първо слезе палачът, сетне съпругата му с плачещото дете. Всички побягнаха навътре, дори камилите. Изплашени чакалите и хиените се стрелнаха навън в бурята.

Компанията се настани в предната пещера. Никой не подозираше присъствието ни. Ние се държахме безшумно, за да имаме удоволствието да ги наблюдаваме необезпокоявано.

Детето все още плачеше. Майката се опита да го успокои. Мъжът се подигра:

— Е, помоли се на твоя Исус да забрани на солта да се издига! Ще може ли да помогне? Твоята вяра е…

Думите заседнаха в устата му, а и моето сърце учести ударите си, тъй като на входа отново се появи животно и потърси укритие в пещерата — една огромна черна пантера. Езикът й бе провиснал от изнемога. Сигурно бе животното, за което споменаха бедуините-селаси.