Читаем Из „Лейтенант Шмидт“ полностью

Из „Лейтенант Шмидт“

[…]Октомври. О, пръстен от стачки.О, вятър! О, адско изчадие!И чорли на морски грамади,вързопи, забрадки.Брошури и позиви — пачки,о, буря!О, киша! О, мрак! О, пищялкизовящи, резета, ключалки —малкослед пет.От тюрми — към бури, брошури.О, нощи! О, речи горещи!На раните — стрелят отсреща —отвесните свещи!О, гробище в ден с погребение?И с тон с лейтенантската клетва,и рокли, и взори безцветни,в обятия слети!О, стълбища в креп! Псалмопения?И отговор — хором — полека,така бронз о бронза отеква:„Кълни се!“ — „Кълнем се!“О, вихър, обрулил словатакато дървесата! О, вятър,щадящ засега под небетоедни междуметия!Носи над талази и мачти:„За сълзите, бъдните стачки,ни крачка назад! Закълни се!“„Кълнем се! Ни крачка!“[…]От морето, иззад пощата изскочил,вятърът като слепец вървикъм завоя, бърза той, какво, чего събарят все тълпите с вик.Край стената син ацетилен евбит в калта, но и така дори —пет за шест, морето до колене —по-нататък духва упорит.Бие се, опърлил свойта мутра,край фенера кривнат, с пламък слаб,отминава и изплувал, удряс две припрени прилепски крила.А моряците — макар на дворада е мрак, да бръсне вятър лош —пред казармата шумят и спорятв тая тъмна ноемврийска нощ,За хиляда те гълчат, от всеки, —сякаш в буря пролетен овраг, —е разровен, пръснат и размекнати на буци вдигнат този мрак.Дъх на воля, дъх на влажна почва,на къртичини, картофи — тидъх на щорм усещаш и какво, чее в море открито от уста.Трала-лала, нечии шегички,слухове, подметки, спор след спор,само край един върти се всичко,както плъзва из селата мор.Плъзва слух, че бил сред депутати,плъзва слух, че ходил в комитет,плъзва слух — и нещо в тъмнинатаприближава в същия момент.И догадките с разкати спряло,и помело в двора неприбранбудки и бариери — като халаноси се и носи се „ура“.Незапочнал още свойто слово —радостта през бреговете ври.Чака да се слегне и отновоудесеторява тоя взрив.И се борят буря и оратор.Търси — бурно! — чувството простор.Не словата — всичко без словатахрани, пали техния възторг.Обяснение на исполини.Тук без думи могат до един.Ако имат флаг — той е малинов.Ако мрак ги дебне — той е син.Но все пак дочува се: ескадра.Значи трябва умно и с похват.Друга дума — „утре“ — се прокрадва.Сигурно за себе си — това.[…]В зимни призрачни мъглидреме рейдът призори,сънно в пушек сиво-бледмачтите оплел,къпещ се като в росас рей — стреснат рой —в полумъртвите фенери —млечнобял седеф, сребро.И пълзи едва-едваутринна вода.И шумът, отронен леко,стихва — сякаш бод след бод —тръпки в тялото на всекипараход.Той спи, престорил се на болен,мъртвешки сън и ужасилпочти триверсната околност,той спи, отвън показал щил.Той скри се, той не ще да слушав мъглата млечнобяла. Спизад пелена от малодушие.Какво възторга му стопи?Мравуняк на брега — отрановойска се влачи цяла нощи гледат я — като на длан е —зяпачите от Павлов нос.Пехотен полк от Павлоград итринайсетата полева —артилерийската — бригадаизпробват потния паваж.Коне, картечници, талиги,сандъци от патрони, звеки грохот, грохот, който стигаза цял Нахимовски проспект.На булеварда с нареденипод дрипавия небосклоностанки жалки от учение —самият Кримски дивизион.И любопитство, любопитство:брега триверстен, затъпял —дошла да пие, да се плисканад трийсетхилядна тълпа.Кипяща каша с костенурки —гемиите заля тя паки булевард — казан катурнат,и стълби — каменен черпак.Той с нея целият покрит екато с чернилка от ята,които денем спят прикрити,та сажди да пластят в нощта.Изтля мъглата постепеннои слънцето край този флотразлюшка водната аренакато уплашен кашалот.И в тихата и ясна заранна крачка от кръга зловещбе крайцерът — под пълна пара,като огняр край свойта пещ.[…]В миг като сняг в коси навалялахна тълпата, сякаш залптресна в триверстовия гранити отхвръкна встрани.Ура — удар в борд, в аврал,в бушприт!Ура навеки! Заридал!Опит!Над крайцера лумна сигнал:КОМАНДУВАМ ФЛОТА. ШМИДТ.

Читаем Из „Лейтенант Шмидт“ полностью

Из „Лейтенант Шмидт“

Похожие книги

Все жанры