Читаем Юлиан полностью

— Толкова очаквах да ви видя. Колко сте пораснали! Особено благородният Гал!

Той нежно опипа гърдите на Гал. Такава дързост обикновено би вбесила брат ми, но този ден той бе прекалено уплашен; при това той инстинктивно разбираше, че красотата му е неговата единствена защита. Когато влизахме в двореца, той благосклонно остави евнуха да го погали.

Не съм срещал човек, който така да заблуждава с гласа и държането си като Евсебий. Тук би трябвало да спомена нещо за гласовете на евнусите. Актьорите, както и хората, които ги имитират на присмех, винаги говорят високо и пискливо. Гласовете на евнусите рядко звучат така. Иначе кой би търпял компанията им? А в императорския двор човек трябва да бъде особено приятен. В действителност гласът на евнуха прилича на нежен детски глас и това събужда родителско чувство както у мъжете, така и у жените. Тъй ловко умеят евнусите да ни обезоръжат, че ние почваме да им угаждаме, както бихме угаждали на дете, като забравяме, че умовете им са зрели и извратени, макар телата им да са недъгави. Евсебий заплете мрежата си около Гал. С мен не си струваше трудът да се занимава — бях прекомерно млад.

Вечерта Гал и Евсебий вечеряха заедно. На следния ден Гал беше страстен почитател на Евсебий.

— Той е мой приятел — рече Гал. — Бяхме заедно в баните. Каза ми, че за мене му докладвали от години насам. Знае всичко каквото съм правил. Дори знае за нея. — Гал спомена името на антиохийката и почна да се киска. — Каза, че ще имам голям успех в императорския двор. Не само съм бил представителен, но съм имал и твърде развит ум. Точно това са думите му. Той е уверен, че ще може да убеди императора да ме пусне на свобода. Е, може би няма да стане веднага, но той имал известно влияние върху „Негова Вечност“. Точно така се изрази. Много е интересен, макар че понякога е трудно да разбереш за какво говори. Очаква да знаеш какви ли не неща, които няма как да знаеш, заровен в тази проклета дупка. Така или иначе, Констанций прави каквото му каже Евсебий. Всички разправят това. Което означава — спечелиш ли веднъж Евсебий, половината битка е спечелена; а аз го спечелих.

— А какво каза той за мене? — попитах аз.

Гал рядко се отклоняваше от главния си интерес: собствената си личност.

— За тебе? Защо изобщо трябва да каже нещо за тебе? — рече той и ме бутна в студения басейн, но аз го повлякох със себе си. Той бе хлъзгав като риба и все пак успях да задържа главата му под водата доста време. На шестнадесет години бях толкова силен, колкото той на двадесет и една. Той изскочи с посиняло лице и плюейки вода, извика:

— Ще те направи калугер, това каза! Макар че ако зависи от мен, евнух ще те направя.

Той се опита да ме ритне между краката, но се плъзна по мраморния под и падна. Започна да ругае гръмогласно, а аз се смеех насреща му. Тогава робите дойдоха, и ни помогнаха да се облечем. Тъй като Гал беше вече мъж, началникът на протокола му бе разрешил да носи за случая военна униформа, въпреки че в действителност не беше офицер. За съжаление „високоблагородният“ Юлиан беше просто ученик и следваше да се облича съобразно възрастта си. Затова аз изглеждах съвсем незначителен пред бляскаво пременения ми заварен брат, но бях напълно доволен да мина незабелязан. Гал нека си блести; предпочитах да съм в сянка, та да остана жив.

Констанций бе пристигнал на обед и се бе настанил в покоите си. Повече от това никой не знаеше. Той можеше да дойде при нас всяка минута, след няколко часа или изобщо да не се появи. Междувременно ние чакахме неспокойно в голямата зала на двореца. Гредите на тавана бяха окичени с клони от вечнозелени растения и в залата, която обикновено миришеше на плесен, сега се носеше дъх на бор и евкалиптово дърво. В единия й край върху подиум бе поставен златен трон, а вдясно от трона, до подиума, се намираше столът от слонова кост на преторианския префект на Изтока (който беше пристигнал заедно с императора). Сановниците се подредиха според чина си от двете страни на трона. Облечен в най-тържествените си одежди, владиката Георгий стоеше пред самия подиум; Гал беше от дясната му страна, а аз от лявата.

Евнухът Евсебий, приличен на огромен паун, бе останал при вратата, наобиколен от началника на протокола и помощниците му. Никой не говореше, никой не смееше да пошавне, бяхме застанали като статуи.

Макар че в залата не бе горещо, аз се потях от притеснение. С крайчеца на окото погледнах Гал. Устните му трепкаха от напрежение.