Ормизда им плати със същата монета. Персийците слушаха презрително. Те са хубави мъже със заострени гладки бради и често пъти сключени вежди. Очите им, черни и дълбоки, са особено изразителни. Те са много стройни поради строгата им диета. Ядат само когато огладнеят, а и тогава ядат много малко. Рядко пият вино. Като изключим бърборенето, единствено спрямо жените проявяват невъздържаност. Всеки мъж има толкова наложници, колкото може да издържа. Не харесват момчета. Всичко във външния им вид говори за голяма скромност; считат за срамно друг човек да ги види, когато ходят по нужда. Донякъде бих желал нашата войска да подражава на тяхното физическо благоприличие. Все пак въпреки всичките им добродетели не са приятен народ. Надменни са, обичат да се хвалят и се опияняват от жестокости. Благородниците държат долните слоеве на населението, както и робите, във вечен страх, като ги изтезават или убиват по своя прищявка. Няма закон, който да защити безпомощните, а милосърдието за тях е нещо съвсем непонятно. Законите им са дивашки. Например ако някой е извършил престъпление, което се наказва със смърт, убиват не само него, но и цялото му семейство.

— Да се отчаеш от такива хора — каза Ормизда с отегчен вид, след като отведоха пленниците. — Най-глупавото племе на света.

— Но ти си техен цар — закачих го аз. — Следователно си най-глупав от всички.

— Твърде дълго съм живял сред вас — отвърна той тъжно.

— Но именно поради това ще бъдеш по-добър като владетел. Можеш да ги промениш.

— Невъзможно е — каза той и поклати глава. — Именно това е характерно за Персия. Ние сме, каквито сме били; и ще бъдем, каквито сме. Когато стана велик цар (ако е такава волята на Слънцето и на Юлиан), няма да бъда вече грък. Ще забравя Платон. Ще бъда като Дарий и Кир, като Ксеркс и като… да, като брат си Сапор.

— Ще бъдеш съюзник, на когото не може да се разчита? — Казах това с шеговит тон, но не се шегувах.

— Какво друго мога да бъда? Аз съм наследник на Сасанидските царе. Ние сме жестоки и невъздържани — отвърна той, а сетне се усмихна с очарователна усмивка. — Добре ще направиш, августе, да избиеш всички персийци, включително и мен.

— Това е неизпълнимо — рекох и заговорих за друго.

Но бях поразен от думите на Ормизда и ме обзе безпокойство.

Дали не трябва да държа римска войска в Ктесифон и да управлявам чрез проконсул? Ще бъде ли невъзможно да държим персийците в подчинение, както прадедите ни не можаха да се справят с евреите? Съжалявам, че Салустий не е тук.

Прекарах останалата част на деня с военачалниците си, подготвяйки обсадата на Майозамалха. Градът е разположен на височина и е обграден от двойна стена. Охранява се от голям гарнизон. Заповядах да подкопаят стените. Това е едно добро средство, което още не сме опитали. Невита и Дагалайф в момента прекопават тунели под стените. Призори Виктор с голям брой конници ще отиде на разузнаване чак до Ктесифон. Има слух, че войската на великия цар се приближавала към нас откъм изток, но това е само слух.

Всичко върви прекалено лесно. Но защо трябва да се чудя? Боговете са с мен и духът на Александър шепне: „Напредвай, до най-далечния край на света!“

Приск: Както винаги духът на Александър прекали с амбициите си. Достатъчно мъчно беше да превземем Майозамалха, камо ли Индия и Китай. Но тогава Юлиан не беше още загубил ума си, каквито и усилия да правеше Максим да го подлуди. Не съществуваше никакъв план за скорошното завладяване на далечни азиатски страни. Юлиан предвиждаше кратък поход в Персия, зимуване в Тарс и едва след това поход към Индия.

Юлиан не описва обсадата и падането на Майозамалха, и аз също няма да ги описвам. Доколкото си спомням, градът бе разположен на висока скала над реката. За да се добереш до града, трябваше да се изкатериш по стръмни скали, извънредно удобни за отбрана. Първия ден опитахме фронтално нападение и не успяхме. Междувременно се копаеха тунели под стените.

На втория ден докараха обсадни машини. Въздухът ехтеше от трясъка на едри камъни, изхвърляни с катапулти срещу стените. Слънцето припичаше. Скоро се изтощиха и защитници, и нападатели. Но Юлиан караше войниците да се бият до пълно изчерпване на силите им, защото нямаше време да се занимава с обсади, когато беше толкова близо до Ктесифон и войската на великия цар. Най-сетне бойците, които копаеха тунелите, съобщиха, че са готови да нахлуят в града. Тази нощ Юлиан нападна крепостните стени с цялата войска, докато няколко кохорти минаха през тунелите и влязоха в града през пода на една задна стая на изоставена кръчма. Градът се предаде.

XXI

Юлиан Август

11 май