Читаем Юлиан полностью

Прости ми, загдето не ти отговорих по-рано. Бях болен — имах лек удар, от който устата ми се изкриви и придаде такъв зловещ израз на лицето ми, че сега приличам на някакво страшно божество от преизподнята; когато ме видят да се влача към Академията, селяните на пазара правят знак срещу уроки. За щастие умът ми не е засегнат. Пък ако съм изкуфял — пак имам късмет, че не го съзнавам. Така че всичко е наред.

Съвсем сигурно е, че Теодосий ще прекара зимата в Константинопол и ти би трябвало да го посетиш. Пътуването няма да ти отнеме повече от десетина дни. Казват, че бил разбран човек, но чудотворното му оздравяване му направило поразително впечатление. Дали ще одобри намерението ти да издадеш Юлиановите мемоари, е отделен въпрос, но нищо няма да загубиш, ако опиташ. Най-сетне няма да те изяде. Освен това ти си близък с императрицата на Запада и тази връзка е доста полезна. Тя е изключително дейна в политическия живот; някои твърдят, че тя повлияла на мъжа си да постави Теодосий на престола. Свободно можеш да използуваш името й. Но няма защо да давам съвети на прочутия квестор на Антиохия как да пледира каузата си.

Да, Юлиан наистина остави твърде обширен дневник, в който е описан походът ден по ден. Написах обяснителни бележки към него, смятайки, че може би ще го издам някога, макар че ми трябва поне малко от твоята смелост, за да доведа тази работа докрай. Тези записки са много по-опасни от мемоарите му. Юлиан знаеше доста за заговора срещу него; и аз също знаех. При това аз зная нещо, което на него му беше неизвестно — името на убиеца.

Почти съм завършил коментара си. Напоследък ударът ме позабави малко, но се надявам скоро наново да започна работа. Ако реша да не издавам записките, ще ми бъде драго да ти изпратя дневника му на същата цена както мемоарите му. Цената на преписването си е все още същата в Атина, а може би дори да се е покачила.

Надявам се, че зрението ти не се е влошило — не можем да очакваме на нашата възраст недъзите ни да се оправят. Моят ученик Глаукон, който ти донесе ръкописа, беше възхитен от срещата си с тебе, но му станало мъчно, когато видял колко са отслабнали очите ти. Орибазий имаше някакъв лек срещу перде, чрез който може да се избегне операция, но не го помня. Потърси в неговата енциклопедия. Сигурно ще го намериш в последното й издание, а ако нямаш това издание, погледни в Гален. Вероятно го е взел оттам.

Както винаги Хипия ти изпраща сърдечни поздрави. Тя ще живее вечно. Всинца ни ще закопае. Мен поне с радост очаква да ме погребе. Доста време прекарваме да се гледаме един друг и да гадаем кой от двамата ни ще надживее другия. Преди да получа удар смятах, че имам решително предимство. Сега вече не съм толкова уверен. Тя така радостно се развълнува, когато се разболях, и докато ме „гледаше“, няколко дни беше весела като момиче.