Читаем Границата полностью

над главите им. Итън забеляза, че към битката се насочват все повече мъгляви и

горгонски кораби. От всички посоки с висока скорост прииждаха цели техни

флотилии. Взрив със силата на дузина свръхзвукови тътена разтърси небесата и

накара всички в групата да изкривят лица. Видяха - на мили над равнината - под

нивото на облаците да пада ранен горгонски кораб, пронизан от грейнала в червено

рана. Удариха го още дузина сфери на мъглявите и той се залюля в северна посока по

несигурен и навярно къс курс.

Президентът решително закрачи встрани от хеликоптера Останалите пътници го

последваха. Двамата пилоти останаха при машината си. Итън се съмняваше, че биха

били в състояние да ремонтират „Марин Уан“, но навярно щяха да опитат всичко по

силите си. Той последва останалите, пристъпвайки между Дейв и Оливия като

състарен човек, какъвто внезапно се усети, а Джеферсън вървеше малко по-назад от

лявата му страна.

Бийл измина около седемдесет ярда и спря. Гледаше само към плоска равнина,

хълмовете и мрака, окъпан със светкавици и отблясъци от битката над главите им.

Итън го видя да бърка в сакото на костюма си и да вади оттам малко черно

устройство, много подобно на комуникаторите. Натисна поредица от копчета.

И зачака.

Не се случи нищо.

На около две мили от тях яркосиня енергийна светкавица удари сред хълмовете

и вдигна във въздуха гъба от пръст. Земята потрепери под краката им.

Бийл натисна копчетата отново. Не се случи нищо. Итън се принуди за опора да

облегне дясната си ръка на Дейв, а от другата страна го подкрепяше Оливия.

Президентът погледна към Деримън. Нервният тик отново гърчеше лицето му, а

гласът му бе отслабнал.

- Ванс... Знам, че съм на правилното място. Да не съм забравил кода?

- Нека опитаме с нови батерии - предложи Деримън и извади от джоба си четири

малки дюрасела, които беше взел от кутия в склада.

- И аз трябваше да се досетя!

- Работата ми е да мисля вместо Вас, когато имате други задачи - Деримън взе

устройството и го отвори, осветен от изблиците на смъртоносни пламъци в небесата.

Извади старите батерии и вкара нови. - Ето, опитайте пак.

Бийл повтори процедурата - първо шест цифри, после звезда и още шест.

В самото начало не се случи нищо. Итън първи усети тътнежа на задвижени под

земята машини.

Цял участък от равнината се наклони навътре, за да създаде рампа, достатъчно

широка за военен камион. Малки сини светлинки светнаха по бетонените стени.

Струйките прах бяха всмукани от система, чийто звук напомняше въздухоотвод.

Правоъгълникът земя, скриващ рампата, изглежда беше покрит с устойчив на

климатични изменения материал. Фалшивият пясък и камъчетата бяха част от

камуфлажа. Меката синя светлина в зейналия отвор започна да се усилва. Рампата

спря под ъгъл около петнайсет градуса и механичното ръмжене затихна.

- Внимавайте на слизане - посъветва Бийл. - Повърхността е предвидена за гуми,

не за обувки. Итън, хвани се за някого, не искам да паднеш!

- Да, сър - отвърна Итън, понеже все пак Бийл беше президент на Съединените

щати.

Отново намери опора между Дейв и Оливия, а Джеферсън вървеше отзад, за да

улови някого от тях, ако се препъне. Гумената изкуствена повърхност захващаше

подметките на обувките по-добре, отколкото Бийл беше предположил. По пътя

надолу по рампата Итън погледна към битката. Облаците пулсираха в oгнени

отблясъци. Огромна експлозия захвърли парчета кораб на мъглявите да се въртят

към земята отвъд верига далечни върхове. Няколко секунди по-късно, на около

петстотин фута височина над равнината, премина триъгълният силует на горгонски

кораб. Беше почти разрязан надве, от шестоъгълните му коридори се лееха течности.

През небесата с висока скорост прелетя нещо проблясващо и оформено като детски

пумпал, което изстрелваше червени енергийни сфери във всички посоки, а после и

то експлодира или по-скоро имплодира, понеже унищожението му не бе

съпроводено от звук.

Итън ги усещаше как се събират - долавяше хармониите на стотици военни

кораби, които отвръщаха на призива на горгоните и мъглявите. Облаците кипяха

като мръсна жълта вода в тенджера. Енергийни стрели се спускаха надолу като

назъбени светкавици и шибаха планините. Пропуснали мишените си или отразени

по някакъв начин червени сфери се носеха към хоризонтите. Итън се сети за

грандиозния сблъсък при „Пантър Ридж“ и се зачуди дали извънземните не са

решили последната им битка едни срещу други да е тук, в небесата, на няколко

хиляди фута над Зона 51.

Групата достигна дъното, което се оказа малък гараж с товарни рампи за

камиони. Всичко бе озарено в меко синьо сияние. Президентът използва

контролното си устройство отново и рампата започна да се затваря. Точно преди