Читаем Границата полностью

да използват тоалетната, да си вземат вода за пиене или кутийка безалкохолно от

бара. По едно време президентът се изправи, протегна се и мина през вратата към

кокпита, където остана известно време. Деримън и Уинслет си говореха шепнешком.

Итън отказа да подслуша както думите им, така и образуването на мислите в ума им.

Но и с просто око се виждаше, че бяха много уплашени. От самото начало на полета

и двамата не бяха посмели да дръпнат завеса и да погледнат през прозореца.

Дейв спеше или поне се преструваше, а Джеферсън се оттегли отзад да поговори

притеснено, но откровено с двамата пехотинци. Оливия стана да ползва тоалетна,

след това се върна на мястото си и се смълча, потънала в мислите си. Итън си

позволи да проникне в ума й само веднъж, за да провери какво става там, и откри

образа на жилест, красив и загорял от слънцето мъж със сива брадичка, усмихнат,

докато тя отваряше подарък на празненство. В стаята имаше и много други весели

гости, в огнището припукваха пламъци и мебелите бяха изящни, но не претрупани.

На масата стоеше торта за рожден ден с розова глазура, до нея имаше конска глава,

гравирана върху парче бял камък. Когато Оливия приключи с отварянето на

подаръка - не разкъса златистата опаковка, а я разтвори внимателно, свали

старателно и бялата панделка, сякаш и те бяха част от подаръка - и отвори кутията,

от нея извади черна сфера с числото осем, оградено в бял кръг.

- Точно такава ми трябваше! - възкликна Оливия. - Топка, пълна с отговори на

всички въпроси!

Тя изглеждаше много по-млада и с поне петнайсет паунда здравословно тегло

повече от сегашното си състояние. Вдигна топката „Магическа осмица“, за да я видят

всички, а Винсент взе чаша с вино и започна да изрича тост - и точно в този момент

всичко се замъгли, понеже Оливия губеше спомена как точно е звучал гласът му.

Итън напусна мислите й и я остави да прескочи напред и да духне петте бели свещи

на ягодовата торта, любимата й.

Президентът се върна на мястото си. Беше си разменял мръсни шегички с

пилотите. Знаеше поне милион. Итън забеляза, че е пребледнял и под очите му

продължава да има черни кръгове, но се движеше целеустремено и с решителност,

пробудена от тази мисия: рискът всъщност го зареждаше с енергия. Итън пресметна,

че им остава около половин час полет. Тялото му беше отпуснато, полетът се

развиваше, както се беше надявал. След няма и минута обаче се надигна на мястото

си, а всичките му вътрешни аларми се бяха включили отведнъж, понеже един от

корабите на мъглявите бе напуснал формацията си и ускоряваше, за да ги прихване.

Идваше от югозапад. Миротворецът се чувстваше така, сякаш пред слънцето

току-що е преминал буреносен облак. Не биваше да запази новината си в тайна.

Изправи се толкова рязко, че двамата пехотинци веднага вдигнаха колтовете си и

застанаха нащрек. Итън се наведе към ухото на Деримън и заяви:

- Приближава кораб на мъглявите. Много бързо, от югозапад. Ще пристигне

преди...

Канеше се да каже „да свърша да говоря“.

Но този път не беше пресметнал добре.

Отдясно в кабината шурна ужасно ярка червена светлина, която превърна

спуснатите завеси в тънка оризова хартия. Итън успя да различи в спектъра на

излъчването вълни от по-тъмночервена, почти виолетова енергия, която накара

въздуха да заблести и да се раздвижи. Обшивката на хеликоптера започна да пука и

да цвърчи.

Последвалият мощен удар събори Итън и го запрати напред. Той се блъсна във

вратата на пилотската кабина. Вкуси кръв, видя звезди, които не принадлежаха на

тази вселена, и усети смазваща болка в лявото си рамо и по протежение на ребрата от

същата страна. В същия миг, докато се бореше срещу късото съединение в мозъка си

и потапянето в мрака, осъзна, че хеликоптерът сякаш е бил хванат от гигантска ръка,

която забавяше движението му. Всички останали пътници, за щастие, бяха със

закопчани колани, с изключение на единия пехотинец, разкопчал се, когато Итън се

изправи - той също бе запратен напред като кукла без кости и се беше ударил в

стената. Лежеше на безформена купчина до извънземния.

Настолната лампа беше литнало смъртоносно оръжие заедно с всичко друго,

което не беше закрепено с правителствен образец винтове и болтове. От бара

хвръкнаха кутии с безалкохолни, които - същински гюлета - щяха да обезглавят

някого, ако барчето не беше обърнато в другата посока; в случая се забиха в корпуса

на четири фута встрани и експлодираха. Оливия имаше чувството, че коланът я

разрязва надве. Дейв остана без дъх и в пристъпа си на паника се почувства така,

сякаш се дави под вода. Блъснат напред и после хвърлен назад, Джеферсън писна, а

от болката костите му подскочиха в ставите.

В течение на следващите шест секунди вътрешността на „Марин Уан“