Читаем Джулия полностью

— Въобразяваш си, че това ще послужи за нещо. В действителност, Магнус, аз съжалявам за две неща. Първо, че й позволих да си въобразява разни неща за смъртта на Кейт — абсолютно необходимо е тя да престане; ако беше тук, щях да й го кажа, без да се колебая. И второ, че я запознах с мисис Флъд. Взети заедно, тези две неща са причината тя да се забърка в тази история с духове.

— Мисис Флъд? А да, твоето „гуру“.

— Преди да умре, тя внуши куп ужасни неща на Джулия и те очевидно са попаднали на благодатна почва. Роза имаше талант, но не можеше да устои на изкушението да се покаже изключителна, когато имаше публика. И умря в най-неподходящия момент.

Виждаше се, че съдбата на мисис Флъд не интересува Магнус.

— Мисля, че Джулия има нужда от психотерапевт. И аз също, може би. Не знам какво става с мен напоследък. Чувствам се странно. Привиждат ми се разни неща. Един ден видях Кейт. Бедното малко бебче. Значи си съгласен тя да се върне в болницата?

— Може би, след всичко, което стана — каза Магнус загрижено. За миг погледна Лили съучастнически.

— Кажи ми — попита го тя, — сега, след като този въпрос е уреден, какво почувства, когато се върна в тази къща? Не те ли беше срам?

— Не, много по-просто. Страх ме беше. Дяволски се страхувах. До такава степен, че имах желание да убия някого.

— Трябваше да се ожениш за жена на твоята възраст.

— Искаш да кажеш жена като теб.

— В известен смисъл ние сме малко женени — каза Лили. — Разбираме се.

Марк Бъркли седеше под-навеса на магазина за спиртни напитки и гледаше как водата блика от улуците. Скоро цялата тази част на улицата щеше да се превърне в огромна локва. Оставаха му още около шестдесет лири; след като получи чека от Джулия си купи няколко консерви, чифт боти и сега — две бутилки уиски. Спомни си, че беше решил да не връща парите на Самюел преди следващия семестър, за да може да си купи ботите; спомни си, че бе пазарувал и се беше опитал няколко пъти да телефонира на Джулия през този следобед, но не можеше да си спомни как е излязъл от стаята си, за да отиде в дъжда чак до магазина. Дълго гледа запушения канал в края на улицата — на светлината на уличната лампа се виждаха мазни петна с цветовете на дъгата. Той се опита да възстанови мисловната нишка, която следваше. Косата и раменете му бяха мокри. Може би тези дупки в паметта се дължаха на упражненията му, които напоследък бяха по-успешни отвсякога. Той вече се питаше къде ли щяха да го завлекат най-накрая тези дълги сеанси извън действителността. Но не подкрепяха ли те това, което онази стара жена бе казала за неговата „възприемчивост“? Във всеки случай бе сигурен, че те са причината за главоболието му: доказателството за една способност, която още не познаваше у себе си. Той беше Марк, по-особен, дете, родено под щастлива звезда.

Едно високо момиче — не си спомняше името и — пристигна под дъжда и се скри до него. Разтърси косата си и му се усмихна. Познавайте вкуса и тъканта на устните й.

— На купон ли отиваш? — попита тя. Сега или никога.

— Какво?

— На купон. Бутилките, Марк. На купон ли отиваш. Той погледна двете бутилки в найлонов плик.

— Изобщо не зная къде отивах. Не си спомням. — Тя се стъписа.

— Предполагам, че си на градус?

— Не, не. Медитирам. Правя това по два часа всеки ден.

— Във всеки случай днес вече е много късно за медитация — каза тя убедено. „Как ли по дяволите се казваше?“ — Искаш ли да дойдеш у дома? Ще си направим купон у нас.

Тогава си спомни името й: Анис. Анис беше едно от завоеванията му през миналото лято. Като гледаше големите й черни и жадни очи, в които искряха капчици дъжд, той почувства краткотрайно сексуално желание, но лицето на Джулия застана между тях и той усети, че духът му се колебае.

— Не мога тази вечер, Анис. Трябва да отида да видя един човек.

— В такъв случай, направи ми удоволствието и върви на майната си — подхвърли Анис звучно, преди да изтича под дъжда.