Читаем Джулия полностью

— Щом настоявате, приемам, но против волята си. — Марк се беше възползвал от ходенето си до тоалетната преди малко, за да преброи парите си. След последната поръчка му оставаха само шестдесет и три пенса. Дължеше двадесет лири на свой колега и, след като платеше този дълг, от следващата му заплата щеше да му остане точно, колкото за наема на жилището и да си купи храна и нещо за пиене. Разбира се, можеше да накара Самюел да почака още месец, дори до следващия семестър. Той алчно погледна Джулия, когато извади малка торбичка от чантата си и взе от нея банкнота от десет лири. Марк осъзна, не без удоволствие, че дълбоко в себе си вече смяташе парите на Джулия и за свои.

— Много мило от ваша страна, скъпа — каза той и взе банкнотата от пръстите й.

Когато се върна с напитките от бара, сложи на масата останалите банкноти и монети между тях двамата.

— Ако не знаете какво да правите с рестото…?

— Какво? — каза тя учудена. — Имате нужда от пари?

— Само колкото да изкарам един лош период. Имах труден месец.

Тя бутна банкнотите към него, като гледаше хубавото му лице.

— Разбира се, Марк. Вземете ги, моля ви. Трябват ли ви повече? Глупаво е, че имам толкова много, докато на вас ви липсват. Сериозно, искате ли повече?

— Можем да поговорим за това по-късно.

В меката светлина, която достигаше дъното на бирарията, Джулия му изглеждаше много по-добре. Лицето й все още беше бледо, поради недоспиване, но беше по-сигурна в себе си, по-енергична от някогашната Джулия, преди Магнус да я сграбчи в ноктите си.

— Добре ли сте, Марк — попита тя.

— Просто имам малко главоболие, което се появява и изчезва. — Марк прие най-нежното си изражение, което една негова приятелка някога беше нарекла „лице на вълк в агнешка кожа“. — Но наистина — продължи той — мисля, че ще бъде по-добре да оставите тази работа. Не трябваше да изпадате в това състояние и да ходите при тези две стари смешнички. Не разбирам притесненията ви по отношение на Кейт. Вие не сте загубили Кейт, любов моя. Тя е част от вас, тя не може да ви стори никакво зло. Според мен Магнус ви е внушил всички тези страхове. Бих го убил за това, което ви причинява. Трябвало е да оставите Пери „не знам кой си“ да отиде в полицията.

Мигрената му се бе засилила, но той се стараеше да не го показва, като внасяше още повече топлина в погледа си.

— Вие мразите Магнус, нали? — Тонът на Джулия беше леко разтревожен.

— Магнус е един вулгарен мръсник.

— За мен вие сте този… този, който ме закриля от него. Вашето внезапно идване, когато припаднах, беше чудо. Вие и Лили сте единствените хора на света, с които бих могла да говоря за това, което ми се случва. Ако не беше бедната мисис Флъд, сигурно изобщо нямаше да мога да говоря за това. Знаете ли какво се случи с нея?

Марк кимна утвърдително и главоболието се усили до такава степен, че му се зави свят.

— Лили ми каза. Много лошо. Беше една добра стара жена, макар и малко смешна.

— Тя бе видяла нещо и смяташе, че е в опасност. Мисля, че е била убита, за да й бъде попречено да ми каже каквото и да било. Марк, струва ми се, че без мисис Флъд щях да полудея и смъртта й трябва да има някакъв смисъл — Джулия жадно отпи една глътка. — Тя беше убита, сигурна съм.

— Пресякла е точно пред някаква кола, нали? Това представлява, как се казва… причиняване на смърт по непредпазливост, не убийство.

— Може би, но защо се е случило? И, ако е било само банален инцидент, защо тя смяташе, че се намира в смъртна опасност? Мисис Флъд ми каза, че има един мъж и едно дете. Мислех, че се отнася за Магнус и за Кейт, и че Кейт броди из къщата ми, но съществува и друга възможност. Мъжът, разбира се, е Магнус, това го знам — той е станал абсолютно неразумен, но малкото момиче е може би онова момиченце, което видях. Ето защо трябва да отида да говоря с тези хора.

Марк разтри слепоочията си.

— Според мен това е грешка. Би трябвало да се откажете.

Погледът на Джулия бе станал толкова напрегнат и възбуден, че му действаше на нервите.

— Какво ви каза мисис Флъд онази вечер? Нужно ми е да знам, Марк. Това може да ми помогне.

— Нищо. Абсолютно нищо. Дори не си спомням вече.

— О! — каза тя разочарована. — Наистина ли? Моля ви, опитайте да си спомните.

— Не мога да ви опиша колко ме боли главата. Добре… мисля, че каза нещо от рода на „Блокирали сте“ и после добави, че вие би трябвало да напуснете къщата.

— Но това е същото, което каза и на мен! О, Марк, тя е искала да спаси и вас. — Тя протегна ръка и погали къдравата му коса. Болката сякаш намаля. Като гледаше зачервеното лице на Джулия и влажните й очи, той разбра, че възбудата й се дължи отчасти на уискито. — Скъпи Марк, бедната ви глава.

— Може би се опитваше да ме отдалечи от вас — каза той. — Наистина имах такова усещане.

— Тази седмица ходих в Тейт Галери — чу я той да казва, докато продължаваше да гали косата му. — За да видя картината на Бърн-Джоунс. Вие също присъствате там. Толкова съм щастлива…

Когато вдигна главата си, която държеше с ръце, видя, че Джулия плачеше.

— Изпийте чашата си и да вървим — каза той. Главоболието му беше станало поносимо.