Читаем Допустим риск полностью

На Ким и докривя. Запита се какво е очаквала? Героични подвизи, всеотдайна любов, каквато има само в романите? Спомни си какъв непоправим женкар е баща и и се замисли дали Роналд не е страдал от същия недостатък, който обаче в неговия случай бе причинил много повече злочестини. Мина и през ума, че не е изключено докато е бил женен за Хана, Роналд да е имал връзка с Елизабет, а докато е бил свързан с нея, да е въртял любов с Ребека. При всички положения Елизабет бе умряла при необичайни обстоятелства. Ким се зачуди дали и Хана не е била сполетяна от същата участ.

Поклати глава и се подсмихна. Каза си, че се държи като домакиня, която е попрекалила с гледането на сапунени телевизионни сериали и затова въображението и съвсем се е развихрило.

Продължи да проучва родословното дърво на Стюартови и скоро узна още две неща. Първо се убеди, че наистина е потомка на Роналд и Елизабет — чрез техния син Джонатан. После видя, че в тривековната история на рода името „Елизабет“ нито веднъж не се е появявало отново. При толкова много поколения това надали беше случайно. Запита се какво ли толкова е сторила Елизабет, за да се опозори така.

Ким реши да приключва и си тръгна от института „Пийбоди-Есекс“ с намерението да се качи на колата и да иде в имението. Но след като слезе по стълбището, се разколеба — не можеше да се отърси от мисълта що за човек е бил този Роналд и дали не е играл някаква мръсна игра. Затова се върна в института и се поинтересува къде се намира окръжният съд на Есекс.

Сградата беше на Федеръл Стрийт, само на хвърлей от Къщата, на вещиците. Беше в псевдогръцки стил, с фронтон и масивни дорийски колони. Ким влезе вътре и попита къде е съдебният архив.

Нямаше представа дали изобщо ще намери нещо. Не знаеше дори дали се пазят толкова стари архиви и ако се пазят, дали човек може да получи достъп до тях. Въпреки това отиде на съответното гише и поиска всички съдебни архиви, свързани с Роналд Стюарт. Уточни и че става дума за Роналд Стюарт, роден през 1653 година.

Чиновничката беше сънена жена на неопределима възраст. Дори и да се изненада от молбата на Ким, не го показа с нищо. Само набра нещо върху клавиатурата на компютъра. Погледна за миг монитора и излезе от помещението, без да каже и дума. Ким си помисли, че тук вероятно идват толкова много хора, интересуващи се от салемските вещици, че на чиновничките им е дошло до гуша от тях.

Младата жена пристъпи от крак на крак и си погледна часовника. Вече беше десет и половина, а тя дори не се бе отбила до имението.

Минути след това жената на гишето се върна с голям плик от амбалажна хартия и го връчи на Ким.

— Не можете да го изнасяте — поясни тя и посочи пластмасовите масички и столове в дъното на помещението. — Ако искате, седнете ей там.

Ким се настани на един от свободните столове и извади съдържанието. Имаше доста документи — бяха написани на ръка, но почеркът беше сравнително четлив. Отначало помисли, че това са все документи от граждански искове, които Роналд е завел срещу свои длъжници. После обаче се натъкна на по-любопитни неща — намери препратка към оспорено завещание на Роналд.

Прочете внимателно документа. Съдът се беше произнесъл в полза на Роналд след иск, с който някой си Джейкъб Чийвър оспорваше завещание. Ким зачете нататък и установи, че Джейкъб е син на Хана от предишен брак и Хана е била много по-възрастна от Роналд. Джейкъб бе подал в съда оплакване, че Роналд е излъгал майка му и я е принудил да промени завещанието си, лишавайки го от законно полагащото му се наследство. Роналд беше наследил няколко хиляди лири стерлинги, цяло състояние според представите на онова време.

Ким се учуди, че животът през XVII век не се е различавал чак толкова от съвременния, колкото си е мислела. Беше се заблуждавала, че поне по отношение на правото и закона нещата са били по-прости. Сега, докато четеше иска за оспореното завещание, виждаше, че е грешала. Що за човек е бил все пак Роналд?

Следващият документ беше още по-любопитен. Беше договор от 11 февруари 1681 година между Роналд Стюарт и Елизабет Фланаган. Беше подписан преди венчавката и наподобяваше съвременните брачни споразумения. Но не се отнасяше до пари или имоти. Само даваше на Елизабет правото да притежава собственост и след венчавката да подписва от свое име договори.

Роналд собственоръчно беше добавил пояснение. Ким позна почерка, четлив и красив, беше го виждала върху доста от товарителниците в замъка. Роналд беше написал: „Моята воля е, ако действия, произтичащи от предприемаческите и търговските ми начинания, налагат да отсъствам задълго от град Салем и предприятието «Маритим», съпругата ми Елизабет Фланаган да ръководи напълно законно съвместните ни делови начинания.“