Читаем Допустим риск полностью

— Наистина е много оправен — съгласи се Едуард. — Излиза от ситуации, в които аз се обърквам като пиле в кълчища. Преди години му завиждах, искаше ми се да имам поне малко от неговата пробивност. Доста затворен съм, падам си дори малко темерут.

— И аз съм същата — призна Ким. — Винаги ми се е искало да не съм толкова свита и стеснителна. Все не се сещам какво да кажа. Пет минути по-късно вече знам какво е трябвало да сторя, но след дъжд качулка.

— Наистина сме си лика-прилика, както ни описа и Стантън — отбеляза Едуард. — Лошото е, че ни знае слабите места и се опитва да се възползва.

— Извинявам се от името на всичките си роднини — каза Ким. — Поне не го прави от лошо сърце.

— Какъв всъщност ти се пада Стантън? — поинтересува се Едуард.

— Първи братовчед — отвърна младата жена. — Майка ми е сестра на баща му.

— Значи и аз трябва да се извиня — каза Едуард. — Не биваше да злословя по адрес на Стантън. Всъщност открай време имам слабост към него — следвахме заедно, аз му помагах в лабораторията, той пък ми помагаше по купоните. Бяхме страхотен екип.

— А как така не си се съюзил с него и в някое от деловите му начинания? — попита Ким.

— Това никога не ме е интересувало — каза Едуард. — Предпочитам чистата наука. Не че съм против приложните науки. Там обаче не е толкова интересно. В някои отношения изследователската работа е в разрез с индустрията, която държи изключително много на тайната. А аз смятам, че свободното общуване е жизненоважно за науката, потайността я спъва и пречи на развитието и.

— Стантън твърди, че може да те направи милионер — стрелна го с очи Ким.

Едуард се засмя.

— И с какво толкова съществено ще се промени животът ми? Вече имам всичко, което искам: изследвания, съчетани с преподавателска работа. Дори и да се сдобия с един милион долара, това само ще ми усложни живота и ще ми върже ръцете. Щастлив съм си и сега.

— И аз се опитах да втълпя това на Стантън — съгласи се Ким. — Но той не ще и да чуе. Ужасно е вироглав.

— Въпреки това е голям образ, с него е забавно — рече Едуард. — Макар че в онази безкрайна наздравица той доста подсили краските, когато говореше за мен. Я кажи, наистина ли родът ти води началото си още от XVII век?

— Това поне беше вярно — потвърди Ким.

— Виж ти! Колко интересно! — възкликна Едуард. — Бих дал мило и драго да проследя родословието си два века назад. Въпреки че сигурно ще открия неща, от които ще се срамувам.

— Много по-интересно е да се издигнеш и утвърдиш в избраното поприще — възрази Ким. — Това си зависи единствено от теб. А аз какво съм постигнала — нищо. Просто съм се родила в рода на Стюартови. Не съм положила никакви усилия.

— Ами онази история със салемските вещици? — попита Едуард. — Вярна ли е?

— Да — потвърди младата жена. — Но не обичам да говоря за нея.

— Съжалявам — рече Едуард. Пак бе започнал да заеква. — Извинявай. Не виждам какво толкова те притеснява, но не биваше да отварям дума за това.

Ким поклати глава.

— Сега пък аз се чувствам неудобно, задето те притесних — каза тя. — Сигурно реагирам доста смешно на тези небивалици за салемските вещици, но да ти призная, и аз нямам представа защо не обичам да говоря на тая тема. Вероятно заради мама. Втълпила ми е, че не бива да го обсъждам. Според нея тази отколешна история петни доброто име на рода.

— Но всичко това се е случило преди повече от три века! — рече Едуард.

— Точно така — сви рамене Ким. — Поведението ми е лишено от здрав разум.

— Знаеш ли подробности? — поинтересува се Едуард.

— Само най-основното, като всички останали в Щатите.

— Колкото и да е странно, аз знам малко повече от останалите — каза Едуард. — Издателството на Харвардския университет пусна книга на двама кадърни историци, озаглавена „Салем във властта на нечистите сили“. Един от студентите настоя да я прегледам, понеже била удостоена с някаква награда. Прочетох я и бях доста заинтригуван. Искаш ли да ти я дам?

— Ще я прочета с удоволствие — отвърна Ким по-скоро от любезност.

— Говоря сериозно — настоя Едуард. — Ще ти хареса, вероятно ще промени и отношението ти към цялата история. От гледна точка на обществото, политиката и религията случилото се наистина е изумително. Научих много повече, отколкото бях очаквал. Знаеш ли например, че броени години след съдебните процеси някои от съдебните заседатели и дори съдии се покайват пред всички и искат прошка, осъзнали, че са пратили на бесилото невинни хора?

— Виж ти! — каза Ким все така от любезност.

— Но най-интересно ми се стори, не че са обесени невинни хора — продължи Едуард. — Знаеш как една книга те кара да прочетеш и друга. Така прочетох и „Отровите на миналото“, където е изложено едно изключително интересно предположение — особено за неврохимик като мен. В нея се намеква, че поне някои от момичетата, страдали от странни „пристъпи“ и обвинили жените, че са вещици, са били отровени. Според мен в дъното на всичко е моравото рогче, което се развива на основата на гъбична плесен, наречена Claviceps purpurea. Claviceps е гъбичка, която вирее по житото, най-вече по ръжта.