Забеляза как жена му вдига очи и го поглежда. Размърда устни, сякаш се канеше да изрече нещо, но още преди да е проронила и звук, палачът я бутна от стълбата. За разлика от предишните пъти бе разхлабил доста въжето около врата на осъдената. След като тя се свлече от стълбата, тялото и увисна няколко педи, преди да застине смъртоносно. И за разлика от другите екзекутирани Елизабет не започна да се гърчи, лицето и не почерня. Роналд зарови глава в дланите си и се разрида.

ВТОРНИК, 12 ЮЛИ 1994 ГОДИНА

Кимбърли Стюарт си погледна часовника и се насочи към изхода на метрото на Харвард Скуеър в Кеймбридж, щата Масачузетс. Беше седем без нещо вечерта. Младата жена знаеше, че ще стигне навреме или само с няколко минути закъснение, но въпреки това бързаше. Запроправя си път през навалицата около вестникарската будка в средата на площада и притича до авеню Масачузетс, после свърна по Холиоук Стрийт.

Пред клуб „Хейсти Пудинг“ поспря да си поеме дъх и погледна сградата. Беше чувала за прочутото заведение само покрай годишната награда, присъждана на най-добрите актьори. Както повечето постройки в Харвард, и тази беше иззидана от червени тухли, обточени с бели кантове. Кимбърли за пръв път идваше и в сградата, и в прочутия ресторант.

След като се поуспокои, отвори вратата и влезе — пред нея имаше внушително стълбище. Докато стигне масата на оберкелнера, отново остана без дъх. Попита къде е дамската тоалетна.

Опита се да укроти гъстата си, гарвановочерна коса, която все отказваше да и се подчини, и си заповтаря, че е излишно да се притеснява. Така де, Стантън Луис и беше роднина. Проблемът беше, че никога не и се бе обаждал в последния момент, за да и каже, че „държи“ тя да присъствала на някаква вечеря и било „изключително важно“.

Ким се отказа от опитите да се среши и съвсем отчаяна от себе си, пак се изправи пред оберкелнера. Този път му съобщи, че има среща с господин и госпожа Луис.

— Почти всички вече са тук — оповести повиканата сервитьорка.

Ким сковано я последва през ресторанта — коленете и се подкосиха, само дето не се свлече от притеснение. Кой ли още щеше да присъства на вечерята?

Келнерката я отведе на препълнената с посетители тераса с декоративни дървени решетки. Стантън и жена му Кандис седяха на ъглова маса за четирима.

— Извинявайте, че закъснях — смутено им се усмихна Ким.

— Изобщо не си закъсняла — успокои я Стантън с широка усмивка.

Скочи на крака и я запрегръща така, че още малко, и щеше да я събори. Тя се изчерви като рак. Струваше и се, че всички в ресторанта са я зяпнали. След като успя някак да се отскубне от мечешките обятия на Стантън, се настани на стола, който сервитьорката беше дръпнала — идеше и да потъне вдън земя от неудобство.

Винаги, когато беше със Стантън, и се струваше, че всички са вперили погледи в нея. Уж бяха братовчеди, а се различаваха, както небето от земята. Младата жена беше извънредно стеснителна, дори свенлива, докато Стантън бе самото въплъщение на самоувереността: беше оправен, нападателен, общителен, изискан в обноските. Имаше телосложението на скиор алпийски дисциплини, беше снажен, ходеше напето, с високо вдигната глава и оставяше у всички впечатлението, че е съвършеният предприемач. Дори жена му Кандис — въпреки сдържаната си усмивка, караше Ким да се чувства недодялана като слон в стъкларски магазин. Тя се престраши да се извърне и да се огледа, но без да иска, бутна келнерката, която се опитваше да сложи салфетката върху скута и. И двете се извиниха в един глас.

— Я си отпусни душата, братовчедке — прикани Стантън, след като сервитьорката се отдалечи. Пресегна се през масата и и наля вино. — Както винаги си напрегната, сякаш са те включили към електрическата мрежа.

— Не ми говори така, притеснявам се още повече — пророни Ким и отпи от виното.

— Да ти се неначуди човек — подметна закачливо Стантън. — Направо не проумявам от какво толкова се притесняваш, особено пък тук — седиш с роднини, заобиколена от хора, които няма да видиш никога повече. Я не се стягай толкова.

— По-силно е от мен — опита да се пошегува Ким. Наистина вече и беше по-спокойно. — Колкото до притесненията ми, каквото и да говориш, те са си напълно разбираеми. Но ти си толкова самоуверен, че е изключено да се поставиш на мое място.

— Хайде да опитаме — засмя се Стантън. — Я ми обясни защо точно сега си се притеснила толкова? Божичко, момиче, ръката ти трепери.

Ким остави чашата и отпусна длани върху скута си.

— Притеснявам се, защото ми се струва, че няма какво да търся тук — отвърна тя. — След като ми се обади днес в последния момент, едвам успях да взема душ, да не говорим пък за дрехите — направо не знаех какво да облека. И щом толкова се интересуваш, ще ти кажа, че съм се видяла в чудо с този мой бретон — допълни Ким и се опита да оправи косата върху челото си.

— Според мен роклята ти стои страхотно — намеси се и Кандис.

— Ама естествено — потвърди мъжът и. — Направо си неотразима, Кимбърли.

Другата жена се засмя.