Читаем Братята полностью

— Стига сън! — извика Чап, докато Уес палеше лампи, дърпаше нагоре щори и вдигаше възможно най-много шум. В интерес на истината Тревър скочи от леглото, изтича до банята, взе си набързо душ и двайсет минути по-късно се върна в стаята с нова вратовръзка и изгладени дрехи. Очите му бяха леко подути, но той се усмихваше, готов да се справи с новия ден.

Милионът му действаше добре. Всъщност Тревър никога не се беше справял толкова добре с махмурлука си.

Закусиха набързо с кафе и кифлички в „Бийч Джава“, а после енергично се заеха за работа в кантората. Докато Чап бдеше в приемната, Уес бе притиснал Тревър в кабинета му.

По време на вечерята си бяха изяснили някои неща. Тревър най-сетне им каза имената на Братята, а Уес и Чап майсторски се престориха на учудени.

— Трима съдии? — повториха те с привидно недоверие.

Тревър се усмихна и им кимна гордо, сякаш той и никой друг беше измислил този гениален план. Искаше да ги накара да повярват, че има достатъчно мозък и умения, за да убеди трима бивши съдии да прекарат времето си, като пишат писма на самотни хомосексуалисти, за да може той, Тревър, да прибере една трета от печалбите им. Дявол да го вземе, та той беше гений!

Останаха още няколко неизяснени въпроса и Уес бе твърдо решен да притиска адвоката, докато не получи отговорите.

— Разкажи ни за Куинс Гарб — каза той. — Пощенската му кутия беше наета от фалшива корпорация. Как разбра истинската му самоличност?

— Лесна работа — отвърна самодоволно Тревър. Не само че беше гений, но и богат гений. Вчера сутринта се беше събудил с главоболие и бе прекарал първия половин час в леглото, потънал в тревоги за парите, загубени на комар, западащата си адвокатска практика и все по-силната зависимост от Братята и тяхната далавера. Двайсет и четири часа по-късно се беше събудил с по-тежко главоболие, което обаче беше смекчено от балсама на един милион долара.

Тревър беше обзет от еуфория и гореше от желание да довърши тази работа, за да започне истинския си живот.

— Намерих един частен детектив в Демойн — каза той, като пиеше кафе, вдигнал крака на бюрото в обичайната си поза. — Изпратих му чек за хиляда долара. Той прекара два дни в Бейкърс… Вие били ли сте в Бейкърс?

— Да.

— Страхувах се, че ще ми се наложи да отида. Изнудването действа най-добре, ако успееш да надушиш някой известен тип с парички. Той ще бъде готов да плати всичко, за да си държиш езика зад зъбите. Както и да е, този детектив намерил една чиновничка в пощата, която имала нужда от пари. Била самотна майка с много деца, стара кола, малък апартамент, нали разбирате. Вечерта той й се обадил и казал, че ще й даде петстотин долара в брой, ако тя му каже кой е наел кутия 788 на името на „Си Ем Ти Инвестмънтс“. На другата сутрин й се обадил в пощата. Срещнали се на паркинга по време на обедната й почивка. Тя му дала листче с името на Куинс Гарб, а той й дал плик с пет стодоларови банкноти. Тя изобщо не го попитала кой е.

— Това типичен метод ли е?

— С Куинс Гарб проработи. С Къртис Кейтс, онзи от Далас, вторият, когото изнудихме, беше малко по-сложно. Детективът, когото наехме, не можа да намери вътрешен човек, затова се наложи да следи пощата три дни. Струваше ни хиляда и осемстотин долара, но накрая го видял и записал номера на колата му.

— Кой е следващият?

— Сигурно онзи тип от Дарби, Пенсилвания. Подписва се като Брант Уайт и изглежда обещаваш.

— Четеш ли писмата понякога?

— Не, никога. Не знам какво пише в тях и не искам да знам. Когато сме готови да притиснем някого, те ми казват да проуча кутията и да разбера истинското име. В случай, че човекът използва псевдоним като вашия клиент. Няма да повярвате колко много хора се подписват с истинските си имена. Невероятно.

— Знаеш ли кога в писмата искат пари?

— О, да. Те ми казват да се обадя на банката на Бахамите, че се чака паричен превод. Банката ми се обажда веднага щом пристигнат парите.

— Разкажи ни за Брант от Ъпър Дарби — каза Уес. Той си водеше обстойни бележки, сякаш имаше опасност да пропусне нещо. Всъщност всяка дума се записваше на пет различни касетофона от другата страна на улицата.

— Знам само, че са готови да се нахвърлят отгоре му. Той, изглежда, няма търпение, защото са си разменили едва няколко писма. При някои имаш чувството, че им вадиш зъб, като съдим по броя на писмата.

— Но ти нали не записваш колко писма са минали през теб?

— Нищо не записвам. Страхувах се да не дойдат някой ден федералните със заповед за обиск, затова не исках да държа доказателства, които да ме уличат като съучастник.

— Много умно от твоя страна.

Тревър се усмихна, горд с досетливостта си.

— Ами да, аз съм се занимавал много с наказателно право. След известно време започваш да мислиш като престъпник. Както и да е, не успях да намеря подходящ детектив в района на Филаделфия. Още работя по въпроса.

Брант Уайт беше измислен в Лангли. Тревър би могъл да наеме всички детективи в североизточните щати и пак да не открие кой стои зад неговата пощенска кутия.