Читаем Ангелиада полностью

— Промених решението си. — В гласа на Форсайт нямаше и следа от яростта и параноята отпреди пет секунди. — Ще го задържим тази нощ тук.

Пирбазари примигна.

— Моля?

— Така ще има време да си помисли дали да не ни сътрудничи — каза Форсайт. — И ако откаже, утре сутринта ще го предадем на ЕмОт.

Пирбазари бързо погледна към Коста, после отново към Форсайт.

— Да, сър — каза той, все още напълно объркан. — А… така закопчан за стола ли ще си остане?

Форсайт погледна часовника си. Беше почти десет.

— Някой да донесе походно легло. Прекъснете всички комуникационни линии и компютърния терминал и опразнете сейфа на бюрото. Намери някой да обърне ключалката, за да се заключва само отвън, и постави двама стражи пред вратата. — Той погледна Коста. — И след това го разкопчайте. Тук няма какво да направи.

Коста пое дъх.

— Господин Върховен сенатор…

— Имате време до утре сутринта, господин Коста спокойно изрече Форсайт. — Съветвам ви здравата да помислите, докато спите.

39.

Всички в командната зала гръмко приветстваха комодор Леши, докато вървеше към спускателната платформа под балкона. Той отговаряше на поздравите със спокойни кимвания и леки усмивки. Разбираше психологическата им нужда от празнуването, но същевременно съвсем ясно си даваше сметка, че войната съвсем не е свършила. Подобно на всички останали бунтовни колонии, отхвърлящи управлението на Мира в продължение на години, Емпирей щеше да се съпротивлява докрай.

Като командващ негово задължение бе да ги доведе до този край колкото се може по-бързо.

Както и предполагаше, Телторст го очакваше.

— Планът проработи според предвижданията ви, господин комодор — каза той, когато платформата стигна балкона. Леши забеляза, че гласът и изражението му са подчертано неутрални. — Моите поздравления.

— Благодаря — отговори му Леши, сякаш Телторст говореше съвсем искрено. — Камбъл?

— Емпирейските кораби се разпръснаха, сър — бодро доложи офицерът. — Повечето се оттеглят към Сераф. Някои от по-силно засегнатите са се насочили към малка наблюдателна станция на няколко часа по-близо.

— А „Хармоничен“?

— Потегли към Сераф незабавно след като вашата част напусна — отговори Камбъл.

— Сигурно можем да го настигнем, ако се наложи — измърмори Телторст.

— Несъмнено — отговори Леши, пристъпи покрай него към тактическия дисплей и преднамерено обърна гръб на Адютора. Телторст яростно се бе съпротивлявал срещу плана му „Троянски кон“. А сега, след успеха му, също така яростно възразяваше срещу решението на Леши да пусне лайнера и да се лиши от евентуални заложници. Нищо не можеше да задоволи този човек. — Някакви признаци на съпротива?

— Все още не — каза Камбъл. — Комуникационният трафик около планетата е много натоварен, но засега нищо не се отнася към движението на корабите.

— С изключение на онзи — многозначително се обади Телторст.

— За какво става дума? — попита Леши.

Камбъл изгледа Телторст.

— Основният катапулт на системата е оттатък Сераф — каза той и чукна един клавиш. На тактическия дисплей се появи мигаща жълта точка, следваща орбитата на планетата. — Досега не сме засекли никаква сериозна активност в онзи район.

— Положението със сигурност ще се промени през следващите няколко часа — намеси се Телторст. — Те със сигурност ще се опитат да евакуират от системата част от лидерите и ценностите си. Настоятелно препоръчвам да се изпрати ескадрила изтребители, които да пресекат подобни опити.

— Препоръката е отбелязана — каза Леши и мислено я прати директно в дезинтегратора. Беше видял на какво са способни емпирейските бойни кораби и нямаше никакво намерение да изпраща и един изтребител на подобна идиотска акция далеч отвъд защитата на „Комитаджи“. Що се отнасяше до него, ако лидерите на Сераф решаха да се откажат и да избягат — да бягат.

И ако решаха да натъпчат джобовете си на тръгване — какво пък, тяхна си работа. Не са много нещата, които да действат по-деморализиращо върху, населението от бягството на водачите му по време на криза. Особено на лидери, които задигат и държавната хазна преди да си плюят на петите. А Леши знаеше от опит, че едно деморализирано население означава по-бързо и безусловно предаване.

— По-нататък.

— Това е основният катапулт — продължи Камбъл и чукна още няколко клавиша. Мигащата жълта точка изчезна и се смени с две зелени — едната точно до кръга, обозначаващ Сераф, втората — много по-далеч навън в системата. — Там също няма никаква активност. Но открихме и втора, по-малка система от мрежа и катапулт недалеч от орбитата на Сераф. Не сме съвсем сигурни — сигналите са странни, — но развойният отдел предполага, че е двупосочна връзка с подобна система от мрежа и катапулт при Ангелиада.

Двупосочна връзка между мрежа и катапулт? Ама че конфигурация.

— И сте забелязали някакъв кораб да тръгва натам?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов , Анна Лерн

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика
Old Mars
Old Mars

Fifteen all-new stories by science fiction's top talents, collected by bestselling author George R. R. Martin and multiple-award winning editor Gardner DozoisBurroughs's A Princess of Mars. Bradbury's The Martian Chronicles. Heinlein's Red Planet. These and so many more inspired generations of readers with a sense that science fiction's greatest wonders did not necessarily lie far in the future or light-years across the galaxy but were to be found right now on a nearby world tantalizingly similar to our own - a red planet that burned like an ember in our night sky …and in our imaginations.This new anthology of fifteen all-original science fiction stories, edited by George R. R. Martin and Gardner Dozois, celebrates the Golden Age of Science Fiction, an era filled with tales of interplanetary colonization and derring-do. Before the advent of powerful telescopes and space probes, our solar system could be imagined as teeming with strange life-forms and ancient civilizations - by no means always friendly to the dominant species of Earth. And of all the planets orbiting that G-class star we call the Sun, none was so steeped in an aura of romantic decadence, thrilling mystery, and gung-ho adventure as Mars.Join such seminal contributors as Michael Moorcock, Mike Resnick, Joe R. Lansdale, S. M. Stirling, Mary Rosenblum, Ian McDonald, Liz Williams, James S. A. Corey, and others in this brilliant retro anthology that turns its back on the cold, all-but-airless Mars of the Mariner probes and instead embraces an older, more welcoming, more exotic Mars: a planet of ancient canals cutting through red deserts studded with the ruined cities of dying races.

Джеймс С. А. Кори , Майкл Муркок , Мэтью Хьюз , Крис Роберсон , Дэвид Д. Левин

Научная Фантастика