Читаем Ангелиада полностью

Коста усети как сърцето му се свива. Разбра какво цели — да вкара Трилинг в близост до ангела на Дейвий с надеждата, че влиянието му ще го промени.

Само дето ангелите не правеха това.

Но Чандрис не го знаеше.

— Чандрис…

— Млъквай — прекъсна го Трилинг с презрителен поглед. — Тези ангели са доста скъпи, а?

— Целият този кораб е построен само за да ги търси — каза Чандрис и посочи грамадата на „Газела“, която се извисяваше зад тях. — Ще влезем вътре и ще вземем ангела, и после ще си тръгнем. Само ние двамата. Става ли?

Трилинг погледна Коста и на лицето му се изписа лека усмивка.

— Разбира се. Както кажеш.

Коста мъчително преглътна. Не му беше трудно да прочете мислите му. Разбира се, че щяха да си тръгнат. Но не и преди Трилинг да се погрижи да не оставя нежелани свидетели на кражбата.

— Джерико? — несигурно каза Чандрис.

За миг му се прииска просто да я хване за ръката и да избягат. Но дори и да успееха, Трилинг можеше да реши да се помотае из „Газела“.

А вътре беше Орнина. Сама.

Пое дълбоко дъх. Беше обучен, макар и съвсем бегло, на ръкопашен бой. Вътре, в по-тясно пространство, може би щеше да има повече шанс.

— Добре — каза той и посочи люка. — Да вървим. Ще ви заведа при ангела.

— Чандрис ще ни води — каза Трилинг и чак сега извади ръката си от джоба. Нож. С късо и отвратително назъбено острие. — Ти ще останеш с мен.

Корабът беше необичайно тих. Чандрис ги водеше по коридорите. Коста вървеше след нея, следван неотстъпно от Трилинг. Върхът на ножа случайно одраска ризата му и гърбът на Коста изтръпна.

Стигнаха до каютата на Чандрис и тя извади кутията с ангела изпод леглото си.

— Ето го — каза Чандрис и подаде кутията на Трилинг.

— Отвори я — нареди той, без да мръдне от мястото си зад Коста.

— Не тук — поклати глава тя. — Опасно е. Ангелът е много малък и трябва да внимаваме да не го изгубим.

Дълго време Трилинг не каза нищо. Коста следеше очите на Чандрис и се чудеше дали тя ще успее да го предупреди по някакъв начин, ако Трилинг замахне, за да го наръга.

— Чудесно — най-сетне каза Трилинг. — А складът? Има ли склад някъде тука?

Чандрис стрелна Коста с поглед и той усети как гърлото му се стяга. Значи Трилинг искаше да го направи там. Не в каютата, а на някакво по-закътано място, където ще мине повече време преди да се натъкнат на мъртвото му тяло.

В един момент му се прииска да се обърне и да приключи всичко още сега. Но ножът на Трилинг засега не се опираше в гърба му. А това означаваше, че не знае къде точно се намира. За специалист по бойните изкуства това не би представлявало проблем. За Коста обаче разликата бе разлика между смъртта и поне някаква надежда за живот.

Трябваше да изчака и да се надява, че ще му се удаде по-добра възможност.

Слизаха по тясната стълба и почти бяха стигнали долната палуба, когато чуха тихо пеене.

— Стойте — изсъска Трилинг, обви ръката си около гърлото на Коста и ги накара да замръзнат на място. — Кой е това?

— Орнина Дейвий — прошепна Чандрис и се извърна. Лицето ѝ отново бе напрегнато. Очевидно не бе очаквала, че Орнина ще е долу. — Корабът е неин.

Трилинг някак си неохотно освободи хватката си.

— Добре. — Ножът отново престана да опира в гърба на Коста. — Да вървим. Но вече наистина внимателно.

Чандрис леко се прегърби и продължи напред. Коста я последва. Чувстваше горещия дъх на Трилинг върху врата си.

Орнина бе коленичила до контейнера за събиране на ангели. До нея лежеше комплект прецизни инструменти.

— Здрасти, Чандрис — каза тя, когато тримата влязоха. — Здрасти, Джерико. А… кой е приятелят ви?

— Не е точно приятел — каза Коста, като следеше лицето ѝ. Трилинг се мръдна леко и показа ножа. Очите на Орнина се стрелнаха към оръжието, но изражението ѝ остана непроменено.

— Казва се Трилинг — продължи Коста. — Дошъл е да отведе Чандрис.

— А — спокойно каза Орнина и погледна Чандрис. — А също и ангела, доколкото разбирам — каза тя и кимна към малкия контейнер под мишницата на Чандрис. — Добре дошъл на „Газела“, Трилинг. Искаш ли чай?

— Много смешно — каза Трилинг и така блъсна Коста, че той залитна и на свой ред се блъсна в Чандрис. — Не е кой знае какво за склад.

— Нямаме много неща за складиране — каза Орнина. — Използваме го предимно за ангелите. Всъщност предложението за чая си беше сериозно. Или ако искаш можеш да вземеш ангела от Чандрис и тя ще се качи горе да направи.

— Много смешно — повтори Трилинг. — Добре. Ти… Коста… отивай при нея.

— Трилинг, не трябва да го правиш — меко и умолително заговори Чандрис, докато Коста отиваше към Орнина. — Моля те. Ще тръгна с теб само ако ги оставиш на мира.

Трилинг насочи безумните си очи към нея.

— Разбира се, че ще тръгнеш с мен — изненадано каза той. — Ние сме създадени един за друг.

— Трилинг, моля те — повтори Чандрис.

— Чандрис, какво ти става? Какво толкова означават тези смотаняци за теб?

Погледът на Коста препускаше из помещението в търсене на някакво вдъхновение. През ума му бясно премина картина от онази нощ, когато Чандрис го изненада и заслепи точно тук, заплашвайки да го убие с лазерното фенерче. Ако наистина бе имала фенерче и то все още беше тук…