Читаем Ангелиада полностью

Преправянето на прическата се оказа по-сложна задача. Повечето от жените, които бе забелязала по време на лова, използваха лакове за коса и всякакви фиби и скъпоценни шноли, каквито Чандрис нямаше, а и не би могла да използва със същата лекота. За щастие имаше и няколко, които просто бяха сплели косите си на плитки, и тя се бе приближила достатъчно близо, за да ги разгледа по-подробно. Пресъздаването им не бе толкова лесно, колкото очакваше, но след няколко опита горе-долу се справи.

Накрая идваше лесната част. След като се огледа внимателно в огледалото, тя загаси осветлението и излезе от каютата. След като се бе превърнала от долнопробна крадла във високопоставена пиявица, бе време да действа според новата си външност.

Преди ѝ бе необходим половин час, за да усвои ролята на студентка-първокурсничка. Сега, докато се мотаеше из залите на първа класа, ѝ бяха достатъчни петнадесет минути, за да влезе в новата си роля. Отчасти поради необходимост — не бе яла от сутринта и вече започваше да усеща познатото чувство за глад, — но преди всичко тези хора очевидно по природа не бяха чак толкова превзети. „Властта и парите сигурно сами си вършат работата“ — помисли си тя.

Стомахът ѝ изкурка. За щастие, спасението се оказа наблизо. Обикаляше наоколо, но без да се натрапва, следвайки я вече във втора зала. Около петдесетгодишен, със скъпо сако и скъпоценна тока около врата. И с вид на мъж, излязъл на лов.

При други обстоятелства най-вероятно щеше да го остави да предприеме първата стъпка. Но беше гладна и не бе в настроение да чака. Приближи се към мъжа, като зяпаше в някаква друга посока, и уж неволно се блъсна в него.

— О! Извинете…

— Няма нищо — отговори той с усмивката на ловец. — Винаги става така при космически пътувания. Изкуствената гравитация и така нататък.

Тя леко повдигна вежди и отвърна на усмивката му.

— Май доста често пътувате.

Той веднага се хвана на въдицата.

— Повече, отколкото би ми се искало. Централата на компанията ми е на Сераф, но имаме силен интерес в рудодобива от астероидите около Лорелей и орбиталните обогатителни комбинати на Балморал. Графикът е натоварен. „Стардъст Метълс“ — сигурно сте чували за нас.

— Проявявате излишна скромност — засмя се тя. — Естествено, че съм чувала. — Всъщност не беше допреди малко, когато мярна името в справката за курсовете на акциите. — И с какво точно се занимавате?

Той се ухили със същата усмивка на ловец.

— Предимно се старая да бъдат колкото се може по-печеливши. Амберсън Тумес — протегна ръка той. — Съдружник и КМД.

Този път веждите ѝ се извиха по-високо.

— Сериозно? Успяхте да ме впечатлите. — Чудеше се какво по дяволите означава КМД.

— Няма с какво — скромно сви рамене той. — Повечето от хората наоколо са доста по-важни клечки от мен.

— Ако положението зависи от това да не обръщаш внимание на непознати, определено сте прав — мрачно каза тя и сведе поглед. — Разхождам се тук от — не знам от колко време — и вие сте първият човек, който си направи труда да ме заговори.

Получи приятелско потупване по рамото.

— Не съдете за тях от първата вечер — предупреди я той. — Пък и не положихте кой знае колко усилия да бъдете забелязана.

— Откъде знаете? — кокетно запита тя. — А, ясно. Следили сте ме.

— Може и да съм ви забелязал — призна си с усмивка той. — Но само защото обичам да наблюдавам красиви жени.

— Ласкател.

— Ценител — поправи я той и леко се поклони.

Тя се засмя.

— Казвам се Чандрис Адриеса. Чудя се дали покрай всички ваши наблюдения не сте забелязали място за хранене?

— Забелязах. — Той нежно, но здраво я хвана под ръка. Но не като по-голям брат, като инженера. По-скоро като ловец, хванал плячката си. — Всъщност цели шест. Елате. Ще ви покажа най-доброто.

Още от самото начало той настоя да плати от своята сметка. Тя галантно прие — с максимално благодарствени приказки и почти никакви възражения. Разбира се, това не породи никакво подозрение. Доколкото можеше да забележи, никой в тази част на кораба не използваше пари или кредитни карти и тя едва ли можеше да плати храната си, като я пише на сметката на празна стая.

Кухнята бе доста добра, макар и не толкова засищаща, колкото ѝ се искаше. Докато се хранеха, тя остави ухажора си да говори за себе си и така запълни част от празнотите в познанията си за живота на висшата класа.

Задачата се оказа от лесните. Тумес се оказа фукльо — префинен и културен, но все пак фукльо — и само след два въпроса на Чандрис ѝ оставаше само да слуша, да кима и да се прави на впечатлена. Докато успее да се усети и започне да разпитва за нея, тя вече разполагаше с всичко необходимо да го оплете в убедителна мрежа от лъжи — в това число и една заплетената история за това как родителите ѝ притежават завод за полупроводници на Ухуру и са сключили достатъчно изгодни договори миналата година, за да я изпратят да учи на Сераф.